Хем няма пари, хем не иска да вземе – така изглежда държавата през погледа на частните съдебни изпълнители. Няколко дни след като те демонстративно временно спряха достъпа до сайта си заради налагането на купища такси за справки, пред Дарик един от членовете на камарата им Мариян Петков сигнализира за друг проблем: държавните вземания трябва да се превеждат по множество сметки от частните изпълнители, което е почти невъзможно за изпълнение и още по-лошо – води до риск от грешки.

И още – въпреки че сайтът на Камарата на частните съдебни изпълнители в момента е достъпен, може да последва ново спиране, ако проблемът с таксите не бъде решен.

 

Постигнахте ли целта си със символичния протест срещу таксите за справки, които спират работата на частните съдебни изпълнители?

 

Сайтът ни е много посещаван и затова прибегнахме до тази трибуна, за да се чуят нашите искания. Според мен изобщо не трябваше да се стига до тук. Проблемът с таксите дори не е в размера им. Някои от таксите са по 2-3-5 лева, но проблъмът е, че се плаща на хиляди институции в България. Това са всички общини, към тях има няколко различни служби и отдели, искат се различни справки – за размер на дълг, за скица, за имущество; всички служби на КАТ, министерства и агенции. Въобще, във всички институции, където има данни за имуществото, ние имаме право на достъп и те не ни отказват този достъп, но ни го ограничават до такава степен, че реално нямаме достъп.

Другото, което е важно, е, че делата са твърде много. При нас има над 300 000 висящи дела, а при 260 държавни съдия изпълнители нищо чудно и при тях да има толкова дела. По тях всичките справките сигурно са милиони на година. И за съдействието, което държавата оказва на принудителното изпълнение, наистина трябва да се заплаща нещо, но не е това начинът – по всяко дело взискателят да ходи да плаща някакви дребни такси, да ни дава на нас бележките и ние да правим справките.

Ще ви дам и няколко фрапиращи примера – делата за издръжка, които по принцип са освободени от такси – то е нормално, хората имат да получават някакви пари по 60 – 80 лева на месец, които, ако ги натоварят с такса, се обезсмислят. За да се случи това обаче, ние трябва да правим такси.

Друго голямо недоразумение е, че ние в страната на много места вече събираме вземанията на общините. Аз, за да събера данък „сгради” и такса „смет”, които ми е възложила общината да събера, трябва да попитам самата тази община за имуществото на длъжника и тя иска пари. А тези пари трябва тя сама да си ги плати.

 

Как предлагате да се разреши този проблем?

 

Инициатор на тази промяна в Гражданско-процедуалния кодекс е Агенцията по вписванията, която за предходната година е изгубила 260 000 лева пропуснати ползи, защото частните съдебни изпълнители не плащали такси. След това обаче това се мултиплицира и министерството реши, че трябва да се плаща навсякъде, тъй като държавата правила разноски за тази информация. Тогава ние предложихме нещо много просто.

Нашето предложение е – знае се колко са образуваните дела за годината както при частните изпълнители, така и при частните. Знае се и какъв е средният брой на правени справки, така че можеше със съвсем математически способи да се изчисли каква е средната цена на съдействието на държавата по всяко едно изпълнително дело.

Трябваше да се въведе една нова такса, която се казва „такса за възмездяване на съдействието на държавата за принудителното изпълнение”. Тя да се заплаща при образуването на делото и да отива директно в бюджета. Това нещо просто решева всички въпрос – няма многократни плащания, няма неизвестни плащания – и досега има общински органи, които не знаят за определена справка каква такса да поискат и всеки си иска колкото му хрумне.

 

Правили ли сте изчисления колко се забавя едно дело от новите такси или още е рано да прецените това?

 

Ние не работим в момента. Аз не мога да кажа кога едно дело „ще се отпуши”, защото не мога да кажа кога взискателят ще плати тези такси. Особено големите взискатели – банки, лизингови къщи – те имат голям обем от дела. Ако в една кантора има 2 000 – 3 000 дела от една институция и кажете, че трябва да направите справки за около 100 лева на дело, това са 200 000 лева само за справки отгоре, които те не могат да ги извадят. Ние просто не знаме накъде сега ще тръгнат нещата. Ние сме в тотален блокаж. Движат се само делата на взискателите, при които нещата са изключително спешни. По някои дела ще има само забавяне, по други спиране – длъжникът ще се разпореди с имуществото и всякакви други действия стават безпредметни. Това трябваше да се реши електронно.

 

Имате ли проблеми с общините, след като трябва да събирате и техните вземания?

 

Единият е проблемът със справките, другият – непълнотата на информацията. Много често, когато ние запитваме дирекция „местни данъци и такси” за размера на имуществото, те ни изпращат цялата данъчна декларация, което струва допълнителни такси.

Сега напоследък чувам за един друг проблем. Ние, когато продаваме един имот, сме длъжни да направим справка дали за него са дължими данъци. Тази справка не е за имущественото състояние на длъжника и те ни искат още пари. Т.е. ние им казваме трябва да ви дадем едни пари, колко са те, а те ни казват – дайте три лева, за да ви кажем. Това е пълно недоразумение.

 

Вярно ли е, че има ситуации, в които общините едва ли не отказват да си вземат парите, които са събрани от частните съдебни изпълнители?

 

Проблемът не е само в общинските вземания. По всички дела държавата или общината е присъединена по право взискател. Това означава – ако съберем едни 100 000 лева от публична продан или някакво друго действие и ако държавата има да събира пари от този длъжник, първо тя си получава парите и ако остане нещо, отива за кредитора.

На нас ни се предоставят справки от Националната агенция за приходите, които са под формата на чаршафи, тъй като са от порядъка на 15 – 20 страници. Там са описани с разбивка всички задължения на длъжника, но това на нас не ни върши работа, тъй като длъжникът може да дължи ДДС, данък „печалба”, осигуровки – социални, здравни и т.н. и на всички тези пера и отделно лихви по всички тези пера.

Аз познавам колега, който е събрал над 120 000 лева и не може да преведе парите на НАП, защото трябва да направи над 40 превода. Тук не се прави една разлика – ние, когато трябва да съберем едно задължение, ние не го правим в качеството му на такса „смет” или данък „сгради”, ние го правим по текстовете на ГПК. Държавата е тази, която трябва да каже – дайте ни парите, ние ще си ги разпределим по пера. Това е изключително голямо недоразумение.

За щастие, имам спомени от последната среща с НАП, че се подхожда с разбиране към този проблем. В противен случай се стига до комичната ситуация – да имаме пари и държавата да не иска или да не знае как да си ги събере.

 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл