Още през 1996 г. България е подписала резолюция на ПАСЕ, която изисква при присъединяването ни към европейските структури процесът на реституция да е приключил. Все още обаче този процес не е преустановен. Държавата не е взела решение и каква ще е съдбата на компенсаторните инструменти, които все още стоят у първоначалните им собственици неизползвани и които бяха наречени от тях съвсем успешно "Мики Маус пари".

Затова DarikFinance.bg потърси Валентин Христов, председател на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти и Тодор Николов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, за да разбере какво се случва с тези книжа 11 години по-късно и кога сагата ще приключи.

 

Вместо да намаляват, компенсаторните инструменти се увеличават

Валентин Христов, председател на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти

Кой не знае за компенсаторките? Кой ли български гражданин не е слушал легенда за този екзотичен, непаричен платежен инструмент. 11 години от тяхната история са изпълнени с възходи и падения, одисея с истеричен плач и недоверие към онези, които се отнесоха недоброжелателно към тях. Но само един щрих от позабравения телекомуникационен епизод от сагата показа, че от компенсаторки можеше да спечелят достатъчно пари както от първособственици, така и от инвеститори и сиви брокери. А и престиж. Можеше, защото това вече е мираж. Близо 2 години след приемането ни в ЕС казусът с неизползваните компенсаторки остава неразрешен. Защото явно през мандата на тройната коалиция отговорните фактори не желаеха разплитането докрай на компенсаторния възел. В бизнеса водещо правило е пари – компенсаторки – пари прим. А през тези три години и половина се получи пари – компенсаторки, но накрая по-малко money. За огромно съжаление и недоволство на повечето хора няма яснота и сигурност за цялостната реализация на незанулените компенсаторки.

По време на управлението на НДСВ компенсаторките достигнаха своя пик. И тогава обаче не всичко течеше по мед и масло. Компенсаторките бяха качени за търговия на Българската фондова борса през 2003 г. Недоброжелателите потриваха доволно ръце, защото хората очакваха провал и не познаха. Естествено, че през цялото време хората знаеха, че може да има и една щастлива приказка, която да завърши с happy end. В първия ден от търговията цената беше 18%, а през януари 2005 г. достигнаха до 113% от номинала. Това стана балгодарение на 35% дял от миноритарния пакет на БТК. Тогава бяха занулени 633 млн. лв. компенсаторки. Ако се вгледаме тогава в архивите на Централен депозитар /ЦД/ останаха неоползотворени хартийки за 533 млн. лв. Сега ако отново се вгледаме в отчета на ЦД, ще се види, че през март 2009 г. неиползваните компенсаторки са за около 570 млн. лв. Това е визитната картичка по време на управлението на сегашното правителство. За четири години тези инструменти вместо да намаляват, увеличиха обема си с още 30-40 млн.

Цената сега е 0.28–0.30 лв. Отново се върнахме във времето преди 2004 г. Това не става с трохи от неатрактивни приватизационни пакети. Търговията може да се раздвижи единствено ако се пуснат атрактивни пакети, дори и от забранителния списък. Проблемът може да се реши с едно или две по-големи и атрактивни дружества, стига да има желание да се справят с този проблем. Това са компании от енергетиката, от военнопромишления комплекс и други. Иначе цената ще си крета между тези нива – 25– 5% от номинала, а това не удовлетворява нито собствениците на компенсаторки, нито инвеститорите.

Компенсатроните инструменти нямат срок. Просто трябва да спре издаването им, но не е приет на второ четене в Парламента закона за спиране издаването на нови компенсаторки. Това трябваше да стане началото на тази година, но отново имаше забавяне и нежелание да се спре това издаване, защото тока наречената втора реституция вече трябва да е приключила. Явно някои лобита искат да продължава от една страна да се пълни касата с компенсаторки, от друга - почти нищо да не изтича.

 

Без да се преустанови издаването на компенсаторки не може да се търси крайно решение

Тодор Николов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация

Компенсаторните инструменти в обращение са над 500 млн., което означава, че с наличните възможности на Агенцията за приватизация не могат да се намерят крайни решения, свързани с оползотворяването на по-голямата част от тях. През миналата година правихме предложения, почти всички миноритарни пакети да могат да се заплащат с компенсаторни инструменти, така че на последния търг една голяма част от сделките бяха платени по този начин. Това, разбира се, не е достатъчно, защото общият приход от този търг е под 2 млн. лв. Това е несъизмеримо спрямо общия номинал в обръщение. Ще продължим през цялата година да предлагаме нови пакети. За съжаление съотношението отново е много по-малко.

Подкрепям предложението да се преустанови издаването на компенсаторни инструменти, тъй като без да приключи този процес не може да се търси крайно решение за реализация на наличните в обращение. Извън това мнение трябва да кажем, че има и процент компенсаторни инструменти, които е логично да бъдат издадени. Това са онези, за които и към момента се водят съдебни дела по отношение на размера или по отношение на правоимащите. Този процес е логично да завърши, но ако заедно с това продължава и издаването на нови, никога няма да можем да търсим крайното решение.

Не мисля, че един такъв процес трябва да продължава безкрайно, защото другата част, тези които вече са получили своите компенсаторни инструменти и поставят въпроса по какъв начин можем да ги използваме, никога няма да намерят най-добрия отговор. Защото без да се знае колко ще е общият номинал не може да се търси решение.

В забранителния списък има интересни дружества. Миналата година той беше разглеждан, но за съжаление само две дружества бяха по-атрактивни. Аз мисля, че може отново да се почне разглеждане на забранителния списък, това обаче ще стане след парламентарните избори. Що се отнася до дружества, които могат да представляват интерес от този списък, това е Топлофикация София. Това е дружество, което ако се предложи на пазара, ще се решат много повече проблеми.