Върху нова неприятност за бизнеса работят в момента депутатите. Облечена в добри намерения, тя има потенциал да блокира работата на всички фирми, които имат стари задължения към бюджета. Идеята мина на първо четене в парламента чрез проекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Ако бъде окончателно приет, той ще влезе в сила още през януари 2013-та година, с което духът на хаоса може да се счита за изпуснат от бутилката. 

Две са най-съществените промени, които могат да бъдат прокарани чрез новите текстове в закона. Първата от тях е въвеждането на "единна сметка", през която фирмите да обслужват задълженията си към бюджета. Това на пръв поглед е добра идея, имайки предвид, че в момента дружествата привеждат задълженията си към бюджета на разкритите от ведомствата десетки различни сметки. Съответно за всеки превод се пишат отделни платежни нареждания, което си е допълнителен административен разход за фирмите. Ако вместо всички тези десетки сметки се приеме да има единна сметка, дружествата ще внасят именно там, накуп всичките си социални и здравни осигуровки, данъци върху доходите, ДДС и т.н. Само вноските за пенсия ще останат да се плащат отделно, според предвиденото в проекта за изменение на закона.

Тук обаче идва и първото притеснение, което се набива в очите на счетоводителите, до които DarikFinance.bg се допита във връзка с готвената промяна. То е свързано с факта, че този своеобразен "кюп" обединява различни по своя характер плащания. Те се декларират по различно време и задължението за превеждане на парите възниква по различно време. Преди да стане още по-ясно защо това крие проблем, трябва да видим и втората съществена промяна, която може да бъде въведена от депутатите.

Тя директно отнема свободата на фирмите да избират кое задължение да платят първо и кое да оставят за по-нататък. Нещо повече: вече не фирмите ще решават какво плащат, а данъчните ще определят какво им е платено с внесените в единната сметка пари. 

В поправката на член 168 от Закона за ДДС се предлага да бъде включена следната новост: "Когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно".

Това директно казва, че старите задължения ще се събират с приоритет. Представете си, че дадена фирма има стари задължения към бюджета, декларирала си ги е, начисляват й се лихви за просрочието. Това обаче не й пречи да извършва дейност.

Представете си, че в хода на работа възникнат текущи задължения, например за осигуровки на работниците и за да е коректна към служителите си, фирмата отива и ги внася в единната сметка. Заради принципа, цитиран по-горе, обаче, от внесената сума държавата ще си прихваща първо за най-старите задължения, което значи, че осигуровките на работниците може да останат да се водят като невнесени. Така фирмата ще бъде глобена за просрочието по тях и ще й се начисли наказателна лихва, което на практика може да блокира дейността й.

В момента свободата да избират поредността на задълженията, които погасяват, дава глътка въздух на бизнеса. Фирмите могат да управляват паричния си поток по начин, който им дава възможност да работят въпреки, че имат задължения към бюджета. За тях може да се окаже по-добре да  отложат дадено плащане и да поемат наказателните лихви по него, но да платят някое текущо задължение, за да разполагат с достатъчен паричен ресурс в наличност. Именно тази маневреност ще им бъде отнета, ако държавата заложи този механичен алгоритъм, който не се съобразява с нуждите на фирмите, а автоматично пристъпва към погасяване първо на най- старите задължения  по давност. 

Ясно е, че не са малко фирмите в България, които имат задължения към бюджета, а също и че в една немалка част тези задължения са стари. Ако държавата въвежда единната сметка като последен опит да си събере натрупаните вземанията преди да е изтекла давността по тях, то сумата едва ли оправдава ефекта, който може да последва ако бизнесът на стотици фирми се окаже блокиран. 

Още нещо неприятно прозира в така замислената единна сметка. Съзират го фирмите, които са регистрирани по ДДС и разчитат на възстановяване на данъка от държавата. В момента процедурата е такава, че се прави проверка или данъчна ревизия, за да се докаже, че фирмата не е в дълг към бюджета и едва тогава ДДС се възстановява. Като доказателството за извършените преводи от страна на фирмите служат именно тези платежни нареждания, които занапред ще бъдат икономисвани. Счетоводителите се притесняват, че когато всички преводи се правят в един кюп, ще им бъде по-трудно да докажат, че фирмите им са били изрядни към бюджета. Данъчните ще имат право да ги санкционират, като откажат да им възстановят ДДС-то и наложат допълнителна глоба и наказателна лихва.

И досега държавата е демонстрирала неохота, когато трябва да възстановява ДДС, но сега това ще става по-лесно от всякога.

Връщайки се на въпросните платежни нареждания, които ще бъдат спестени на бизнеса като разход, е добре да се направят простите сметки. Средно голяма фирма има не повече от 20 - 30 лв. месечен разход по такива преводи и не повече от 200 лв. на година. Вярно е, че в момента има предпоставки за допускане на грешки при изписването на кодове по тези платежни нареждания, но рискът от такива грешки е минимизиран, тъй като фирмите са си изработили шаблони, които ползват. Така че мотивът, че: „Целта на промените е съществено намаляване разходите на задължените лица за такси, свързани с банковите преводи за заплащане на публични задължения, предимно на данъци и осигуровки“ не изглежда особено добре аргументиран икономически.

Изглежда прибързано и усилието промените да се вкарат преди края на годината, за да влязат в сила още от януари 2013-та. Дали не би било по-добре, ако се даде срок за адаптиране към новата система, през който за всяко дружество да се установи точната сума на старите му задължения и да се прикани да ги погаси в предварително определен срок? Така може да се избегне опасността от блокиране на дейността на хиляди дружества. Не на последно място ще им се спести и тежестта на поредната реформа, извършена ненавреме, при положение, че и без това на бизнесът в момента не му е никак леко.