Лесно е да се намери решение за кризата в еврозоната върху лист хартия. Също така е лесно да се измислят нови институции: фискален съюз, финансов министър, общи облигации и банков съюз. Но ако подложим тези решения на проверката на действителността, се оказва, че никое от тях не е ефективно, пише Волфганг Мюнхау в FT.

 

Решението може да дойде само от комбинацията на два инструмента - монетизация на дълга, чрез Европейската централна банка и фалити на държави, финансирани от Европейския механизъм за стабилност - спасителния фонд с размер от € 500 млрд, който ще започне да функционира през юли.

На практика, всяко решение на кризата ще включва тези два инструмента. Ние сме достигнали границите на това, което може да направи ЕЦБ. Преките покупки на държавни облигации биха били по-ефективни от индиректния път на дългосрочни операции по рефинансиране. Но ЕЦБ едва ли ще отиде толкова далеч.

 

Вместо това, най-очевидното решение е фалитът на някоя от проблемните държави в еврозоната, финансиран от ESM.

 

Има сценарии, при които Гърция остава в еврозоната. Но няма нито един, в който Гърция може да изпълни своите бъдещи задължения. Икономиката на Гърция вече се свива по-бързо от очакваното и се приближава до помощ от ESM.

 

До същия резултат – фалит, финансиран от ESM – вероятно ще стигнат и други страни от еврозоната. Испанското правителство обмисля създаването на компания за управление на проблемните активи на банковата система на страната. Това не би било класическа лоша банка. Правителството не е в състояние да плати за загубите. Но тези загуби в крайна сметка ще трябва да бъдат финансирани, а няма начин испанският банков сектор да привлече нови частни капитали в достатъчен мащаб. И така пак се стига до ESM.

 

Но програмите на фонда са кредити, които испанското правителство ще трябва да върне. В този смисъл най-добрият начин да се ограничат загубите би бил държавен фалит, финансиран от ESM, вместо спасяване на цялата европейска банкова система.

 

При фалит на Гърция или Испания, ESM ще регистрира загуби. Ограничени от допълнително споразумение, страните-членки ще бъдат задължени да финансират тези загуби, които ефективно ще се превърнат в трансгранични трансфери. Някои държави-членки няма да могат да вземат участие. Едва ли Италия ще бъде в състояние да плати за Испания? Като алтернатива ESM може да да се раздели на фонд за рекапитализиране на банки и обикновен механизъм за управление на кризи. Като вторият ще бъде финансиран от общи европейски облигации.

Ако ESM е разделен, никой няма да задава въпроса: за или против общи облигации на еврозоната? Държавите-членки ще трябва да компенсират загубите на фонда по съществуващите правила. В такъв случай германците и холандците ще искат еврооблигации като средство за намаляване на разходите си.

Цялото това упражнение вероятно ще трябва да се направи в еврозоната, а не на равнище ЕС Паричният съюз изисква банков съюз, но не непременно и единен пазар.

ESM е единствената важна институция в еврозоната, създадена като част от опитите за управление на настоящата криза - и това е единственият механизъм, който може да се използва в краткосрочен план. ESM трябва да има лиценз за банкова дейност, и така да може да получи средства над сегашния си таван.