Само 2 на сто от държавните харчове са прозрачни, за останалите на практика липсва достъпна информация. Това стана ясно вчера при представянето на доклад за състоянието на достъпа до информация за 2010 г.

При направеното от Програма "Достъп до информация" проучване на над 490 сайта на ведомства и общини се оказало, че средно само при 2.4 на сто от тях са публикувани договорите, по които са изхарчени бюджетни средства. Това е направено едва при 4 на сто от общините, 12 на сто от централните ведомства и от нито една агенция, комисия или териториално звено на изпълнителната власт. Само 14 на сто от държавните и общински институции са публикували бюджетите си, също толкова са направили достояние финансовите си отчети. Така на практика изобщо не става ясно как се разходват парите на данъкоплатците. Остават непрозрачни и документите, които се разсекретяват, както и какво точно ведомствата разбират под служебна тайна. Те имат задължението да публикуват тези обстоятелства.

Липса на унифицирани практики и неясни отговорности по контрола и налагането на санкции при неизпълнение на законови задължения са само част от констатациите в тазгодишния доклад на ПДИ.

Като положителен извод е отбелязана активността на гражданите, неправителствените организации и медиите да търсят повече и докрай обществено значима информация. Като едни от най-добрите примери е посочено искането от страна на 11 главни редактори на информация за това в кои банки държавните дружества си държат свободните средства.

Оказа се, че половината са само в една банка - Корпоративна търговска банка. Друг положителен пример е дадено разкритието, че дипломата на бившата шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева е фалшива. Чрез искане на достъп до информация се е разбрало още, че 6 от общинските съветници в Ямбол са с присъди.

Според организацията не отслабва упоритостта на чиновниците да се стремят да отказват публична информация. Честа практика са мълчаливите откази, друг подход на администрацията е да просрочва сериозно задължителния в 14-дневен срок, в който трябва да реагира на запитването. Най-честите откази са заради това, че исканите данни засягат трето лице (19 случая), или че в тях има лични данни (15).

"На заявленията за достъп до информация се гледа като на жалби или искови молби", посочи шефът на правния отдел на ПДИ Александър Кашъмов. Според ПДИ е необходимо да има ясно определен орган, който да следи за изпълнението на закона, както и да започнат да се налагат санкции на служители, които не изпълняват разпоредбите му. "Защо има служители по сигурността на информацията, а няма такива за достъп до информация, повече се залага на секретността от прозрачността ли", питат от организацията.