През последните пет години България е постигнала значителен напредък по отношение на съдебната власт, които я доближават до изпълнение на целите за ефективност. За да ги достигне обаче, страната трябва да ускори процесите и тотално да реформира прокуратурата и Висшия съдебен съвет. Трябва да се гарантира професионалното развитие на магистратите и да се засилят действията срещу незоконно забогателите.

Това в резюме са основните акценти в мониторинговия доклад на Европейската комисия, който излезе преди минути. Критиките в него са повече от похвалите, като завършекът е от 17 препоръки, сред които:

- Да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да предприеме
провеждане на реформа из основи;

– Да се извърши независим анализ на провалилите се дела;

– Да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, като тя бъде превърната в ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване.

България не използва потенциала на създадените структури като например Висшия съдебен съвет и структурите за борба с организираната престъпност, пише в мониторинговия доклад.

Страната все още не отчита подобрение в отчетността и ефикасността на съдебната система, каквато индикативна мярка бе посочена от Европейската комисия.

При дисциплинарната практика се забелязва непоследователност, като в множество важни случаи или не е могло да се стигне до вземане на решение, или не е постигнато възпиращо действие. Атестирането, повишенията и назначенията в съдебната система все още не са прозрачни и не се извършват въз основа на обективни критерии, основани на заслуги.

Все още стоят открити въпроси относно независимостта на съдебната система. Някои от тези слабости са резултат от неуспешно прилагане на закона, но те отразяват също така структурни, процедурни и организационни слабости в самия Висш съдебен съвет и в прокуратурата.

Предстоящите избори за ВСС тази есен и изборът на нов главен прокурор и на нов председател на Върховния касационен съд са от огромно значение за България, тъй като чрез тях тя ще може да покаже решимостта си да продължи по пътя на съдебната реформа.

Извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите в качеството му на съдия буди безпокойство, пише още в мониторинговия доклад.

Дисциплинарната дейност от 2007 г. насам показва известна мекота и въздържане от разглеждане на сериозни дела, свързани по-специално с етичното поведение. По два емблематични случая, за които се твърдеше, че е имало търговия с влияние в съдебната власт, наказателно преследване започна едва след силен обществен  натиск.

Сега действащата система не гарантира професионално развитие на магистратите според професионалните им заслуги.

Съществуват големи различия в натовареността между съдилищата в София и
останалите съдилища в страната. Тази несъразмерност в натоварването е довела до сериозни забавяния в редица съдилища, особено при излагането на мотивите към съдебните решения. 

Досега взетите мерки не са довели до осезаемо подобряване на резултатите на полицията и на съдебната система във връзка с делата за корупция по високите етажи на властта и за организирана престъпност.

Проведена наскоро консултация сред магистратите разкри пълно разногласие
сред съдиите относно условията за налагане на мярката за неотклонение задържане под стража на обвиняемите по дела за тежки престъпления. Разногласието в толкова важни области предизвиква голяма загриженост.

От текста на документа става ясно, че комисията редовно получава оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво.

За да се постигне значима промяна в борбата с корупцията през следващия период, България трябва да помисли за създаването на независим орган, който да извършва координация и да подпомага наблюдението в тази област.

Не беше изпълнена препоръката на Комисията в новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество да се предвиди проверка на имуществото. Фактът, че въобще се разследват съвсем малък брой от тези случаи ясно показва, че съществуват пропуски в тази сфера и че на част от административната машина трябва да бъде изрично възложена отговорност за дейното преследване на
незаконното обогатяване.

От 2007 г. насам от бюджета на Европейския съюз посредством структурните фондове са отпуснати около 41 млн. EUR за оказване на подкрепа за съдебната реформа в България. До средата на 2012 г. бяха одобрени 25 проекта в областите на обучението, развитието на човешките ресурси, изграждането на капацитет и техническата помощ, като бюджетът за тях възлиза на 13,6 млн. EUR. Същевременно няколко държави членки оказаха подкрепа на България посредством двустранни проекти във всички области на съдебната реформа, включително реформата в полицията, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност.

Европейската кожмисия отчита значителен напредък в основната законодателна рамка. В ключовите моменти българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа. Предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически пропуски и да се осигури ефективно прилагане, пише в мониторинговия доклад.

По-рано днес председателят на Националния съвет на БСП Сергей Станишев съобщи, че опозицията обсъжда вариант да поиска вот на недоверие на правителството, след като бъде детайлно разгледан докладът на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Финансовият министър Симеон Дянков пък каза, че препоръките, които са отправени към България в доклада на ЕК, трябва да бъдат подписани и да се изпълнят. Трябва да се посочи персонално кой ще носи отговорност за реализирането на всяка препоръка и постоянно да се прави отчет на свършеното, каза още Дянков.