Процесите в икономиката се развиват в дълбочина, има трайна тенденция за намаляване на преките чуждестранни инвестиции и бавно нарастване на безработицата, съобщиха от Икономическия институт

Процесите се развиват в дълбочина, но скоро няма да свършат, заяви д-р Митко Димитров, директор на Икономическия институт. Според него антикризистните мерки трябва да бъдат насочени към връщане на доверието на световните пазари, стимулиране на малките проекти по европейските програми и търсене на гъвкави варианти за обслужване на лошите кредити от търговските банки.

За кризата трябва да се говори със спокоен и делови тон, но е факт, че през последните месеци намаляват незлатните валутни резерви, печалбите на търговските банки, постъпленията в държавния бюджет, преките чуждестранни инвестиции, промишленото производство и износа, както и наетите по трудов договор, подчерта и проф. д-р Гарабед Минасян.

Той сподели, че не е съгласен с обяснението на управляващите, че кризата в България е привнесена отвън и смята, че за нея има сериозни вътрешни фактори и причини. Такива са лошо функциониращата институционална и административна среда, която позволява съществуването на корупционни и криминализирани практики и провеждането на мащабни спекулативни действия на различни видове пазари – финансово-капитален, строителен и туристически.

Основно засегнати са четири сектора – строителството и операциите с недвижимости, преките чуждестранни инвестиции, износът и туризмът, каза още проф. Минасян. Според него планът „Станишев” не отговаря на дневния ред за излизане от кризата, защото не казва откъде ще се намерят предвидените разходи за около 27-28 млрд. лева, които са над 40% от БВП на страната.

За да се справим с проблемите, трябва да бъдат проведени четири антикризистни мерки, които да съответстват на кризисните фактори и причини. Сред тях са премахването на търканията в отношенията на България с ЕС, повишаване на качеството и ефективността на институциите и задължително подобряване на средата преди прякото финансово подпомагане на отделни сектори.

Акценти от изказванията на участниците в дискусията.

проф. д-р Гарабед Минасян

Има няколко основните индикации за икономическата криза в България.

Намаляване на валутните резерви на страната - в края на септември 2008 г. те са били 27.3 млрд. лв., а към 10 април 2009 г. общи 21.1 млрд. лв. Или спадът е с 22.3%;

Намалява среднодневният оборот на валутния пазар - към март 2009 г. той е с 19.6% по-нисък в сравнение с ноември 2008 г.;

Задържа се кредитирането в реалния сектор. За периода октомври 2008 г. – февруари 2009 г. търговските банки имат около 49 млрд. лв. несъбрани вземания от неправителствения сектор;

Нарастват лихвите по срочните депозити на банките. През февруари 2008 г. средната лихва по срочни депозити на домакинствата е 4.7%, а през януари 2009 г. същата лихва е 8.2%. Тоест за една година прирастът на лихвата е с 3.5 процентни пункта.

Намалява фискалният резерв - към февруари 2009 г. той е 8.5 млрд. евро, което е с 31% по-малко спрямо октомври 2008 г.

Намалява износът и преките чуждестранни инвестиции. Спадът при ПЧИ през фавруари 2009 г. е с 31% спрямо февруари 2008 г. Намалява промишленото производство. В началото на 2009 г. производството е с 18% по-ниско, оценено на годишна база.

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Татяна Хубенова, ръководител на секция „Международна икономика”:

България понася последиците от кризата чрез свиване на износа и стокообмена.

В такава ситуация е необходимо да се задейства експортна политика за трети страни. По отношение на износа бизнесът вече реагира антикризисно. Прави впечатление, че се увеличава експортът на стоки към страни като Казахстан, Виетнам, Египет и Иран. Същевременно обаче рязко намаление на износа има към Китай, Сингапур и Индия, което е именно проявление на кризата.

В реалния сектор кризата се задълбочава. В този смисъл банките трябва да преосмислят лихвената си политика, тъй като в момента тя не е в интерес нито на българските фирми, нито на българските домакинства.

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Искра Христова- Балканска, научен секретар на Икономическия институт на БАН:

През настоящата година икономиката на България ще изпадне в рецесия, която ще продължи и през 2010 г.. Икономическите проблеми ще се проявят особено остро в следващите месеци. Прогнозите за България остават неблагоприятни по отношение на безработицата и развитието на главните макроикономически показатели. Опасността сега е, вместо бюджетен излишък, да не се получи дефицит.

Стабилните макроикономически показатели, евтината работна ръка и възможностите за инвестиции в имоти досега привличаха чужди инвестиции. Сега ситуацията се променя, без да е ясно в каква посока ще се развива.

Факт е, че притокът на чужди инвестиции в почти всички сектори рязко намалява. Общо за страната регистрираният спад от началото на годината е 24,4%, като в строителството, финансовото посредничество и търговията той е най- голям - 42%.

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Пламен Чипев, секция „Икономика на фирмата”:

Очакванията, че кризата ще се пренесе от финансовия пазар върху реалния сектор, напълно се оправдаха. Кризата се развива в дълбочина и ще бъде продължителна. В този смисъл трябва да се помисли и за пакет от мерки, които да раздвижат фондовия пазар. Например чрез увеличаване на търгуваните пакети, пускане на нови емитенти и остатъчни пакети от вече приватизирани дружества и др.

Необходимо е да се обмисли и за интегриране на Българската фондова борса в международната търговия. Това може да стане чрез допускане на чужди инвеститори, които пряко да инвестират на нашия фондов пазар, или чрез договори за сътрудничество с други борси, в това число и размяна на дялове от капитала на БФБ с други борси.

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Васил Цанов, ръководител на секция „Макроикономика”:

За последните три месеца на 2008 г. заетите по трудово правоотношение са намалели с 2.5%. По сектори с най-голям дял е строителството.

Много силни съкращения имаше и в преработващата промишленост – шивашка, дървопреработваща, химическа и др.