Наскоро излезе поредна история на Българския преход към демокрация и свободен пазар. Или поне щеше да бъде поредната ако не засягаше свещените крави на демократичното ни общество - нашенските неправителствени организации. Единни в идеите си, но свирепо конкуриращи се за финансиране, те стоят зад много реформите в България. Те афишират само успехите си, но оставят други да отговарят за провалите им. Те са най-мощният проводник на влиянието на САЩ, а от скоро и на ЕС. Те са българските тинк-танкове, описани и изследвани от Достена Лаверн в книгата “Експертите на прехода”.


Могат ли тинк-танковете да бъдат наречени паралелна власт?

 

В книгата, която публикувах в България, аз говоря най-вече за тинк-танковете. Нека да кажа с две думи какво означава тинк-танк. Става дума за центрове за изследвания, които се занимават с приложни изследвания ако може да ги наречем така или пък доклади и политически ноти, които имат за цел да влияят директно на политическите процеси, законодателство, обществени настройки и нагласи.

 

Аз не засягам идеята за паралелна власт в контекст на мафия или някаква скрита зад завесата власт. Говоря по-скоро за неправителствения сектор. Тинк-танковете се наричат така в контекста на взаимодействието си с мрежите на глобалната експертиза за демокрация, от където те получават и своето финансиране. За това съм използвала термина тинк-танк, а не институти или центрове за изследвания, както те съществуват в България.

 

А кои са те в България?

 

В България аз съм се занимавала най-вече с най-мощните, създадени още в средата на 90-те години тинк-танкове. Като „Центъра за изследване на демокрацията“, който е своеобразно лоно на българските тинк-танкове, тъй като той излъчва други тинк-танкове, които стават известни в България, като „Център за социални практики“, „Център за либерални стратегии“. След това се появяват и „Института за регионални и международни изследвания“, „Института за икономическо развитие“ и „Института за пазарна икономика“. Това са българските тинк-танкове.

 

Каква е основната им функция. Те помагат или пречат на властта и по какъв начин влияят на вземането на управленски решения?

 

Не може да се каже еднозначно дали те помагат или пречат на властта. Става дума за коя власт, когато задаваме този въпрос. Фактът, че те действат като мисловни звена и лобинг групи извън парламентарния демократичен процес, проблематизира тяхната дейност. Те практикуват, особено през 90-те години, курс срещу държавата и срещу властта, като много често наричат самите политици „некадърни да вземат решения“, т.е. трябва да им се помага, трябва да им се налага дори. Въпреки това тинк-танковете оттогава до сега работят в сътрудничество и в пряка връзка с управляващите в България. С всички правителства от началото на 90-те години до сега.

 

Те са вид мисловни звена, институти за изследвания, които провеждат и политически и лобистки кампании, които правят доклади за оценка на състоянието на демокрацията в България за международни организации, като Световната банка или неправителствени организации като американската Freedom House.

 

Основана рояла на тинк-танковете е и участието в медиите, където те присъстват навсякъде и непрекъснато. Техните оценки са много важни в общественото пространство и звучат като оценки от вън, въпреки че те са хем отвън, хем отвътре. Играят ролята на външни оценители отвътре.

 

За кого работят тинк-танковете?

 

Това е доста сложен въпрос, Бидейки част от глобалните мрежи за експертиза на демокрацията те много често изпълняват поръчките на своите донори. Най-вече това са американски фондации като Оpen society на Джордж Сорос, German Marshall found, Американският фонд за развитие. Все повече и повече от 2000-ната година насам те се ползват и с европейско финансиране, най-вече по програмите за изследвания. Тинк-танковете са изключително финансирани от външни източници, тъй като в България все още няма развити корпоративни интереси и самата държава не финансира подобен тип организации.

 

Влияят ли тинк-танковете при формирането на общественото мнение по важни въпроси?

 

Да, мога да дам няколко примера. Да кажем кризата от 1999 г. в Косово, когато България трябваше да даде коридор за самолетите на НАТО и това решение трябваше да бъде наложено въпреки общественото мнение. По-късно кризата в Ирак, когато нашите експерти от тинк-танковете защитиха позицията на Джордж Буш въпреки мненията в т. нар. Стара Европа, на водещи интелектуалци, които бяха против участието на европейските страни във войната в Ирак. Около Козлодуй и атомните централи много често дори има скрито лобиране, което не се изнася в медиите, свързано със енергийни проекти. За реформите в образованието и изобщо всички стратегически теми, които се засягат в медиите в България са в пряка връзка с изказванията не тези експерти, които са канени в медиите. Те дори сами заявяват тази си роля в статии, публикувани в чужбина и в собствените сайтове, тъй като основната роля на тинк-танковете е да определят дневния ред на обществени дебат.

 

Притежават ли тинк-танковете медии?

 

Не и да, всъщност да. Що се отнася до Центъра за изследване на демокрацията вие може да видите, че още в началото на 90-те години създава плеяда от собствени медийни продукти, Центърът е изключителни влиятелен по отношение на електронните портали в България и дори е участвал в създаването на законите за електроните медии, но има и собствени такива.

 

По-често тинк-танковете влизат в коалиции, било то официални като например „Глобална България“, където участва вестник „Капитал“ и български тинк-танкове. Или пък неофициални коалиции с медиите, тъй като в офисите им всеки ден звънят за интервюта и имат пряк контакт с определени редакции и медии. В книгата си говоря са връзките им с БНТ и с предавания като „Панорама“, най-вече през 90-те години.

 

Докъде се простира влиянието на глобалните мрежи в България?

 

Дадох ви вече за пример Иракската криза. Друг пример, който мога да дам и за който съм писала и в книгата си са предварителните избори в СДС от 1996 г. Това решение е наложено от Центъра за либерални стратегии, но по поръчка на International Republican Institute. Това е една от неправителствените организации, създадените в края на 80-те години от Роналд Рйгън за директно влияние на САЩ в различни региони на света. Те самите имат локален офис в България, които работи с Центъра за либерални стратегии, за да се убедят коалиционните партньори на СДС, че трябва да се направят предварителните избори. Идеята излиза от името на Центъра за либерални стратегии, а всъщност става дума за една външна поръчка.

 

Какво пазят „кучетата пазители на реформите“ в България?

 

Когато говоря са „кучетата пазители на реформите“ цитирам Иван Кръстев, който има много публикации за тинк-танковет. Интересен феномен е, че тинк-танковете досега бяха анализирани от собствените си експерти. Този термин се отнася за тинк-танковете през 90-те години, когато е трябвало да се наложат шоковите терапии и т. нар. Вашингтонски консенсус за страните от Източния блок.

 

Има ли конкуриращи се тинк-танкове?

 

Конкуриращи се като идеи в България няма. Конкуриращи се за финансиране определено има. Все пак въпреки че те си сътрудничат, много често, особено със свиването на пазара през последните години, конкуренцията става жестока.

 

Има ли около Бойко Борисов „кучета пазачи“ и тинк-танкове?

 

Едно от мойте предположения, които съм изказала и в книгата, е че Бойко Борисов е подкрепян сега и в издигането му във властта от определени тинк-танкове, служещи за изграждането му като медиен образ и като политическа рецепта. Популизмът става след 2000-ната година все по-ефикасен що се отнася до изборния процес. Популисткият лидер е рецепта която работи не само в България, но и в други европейски страни.

 

 

 

Достена Лаверн е родена в Пловдив през 1974 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а след това американския колеж "Гладстоун" в Портланд. Магистър е по съвременна история и доктор по политическа антропология в Академията за социални изследвания в Париж.