Разговор с финансиста Емил Хърсев за високите цени, за това дали има вероятност от забавяне на икономическия растеж, както предупредиха от МВФ, както и дали българското правителство обръща внимание на кризата на световните пазари.

 

Нека да започнем със ставащото на световните пазари. Наистина ли има опасност, според Вас, от силно влияние в България?

 

Има, разбира се, такава опасност. Тя е очевидна. При нас банките са чуждестранни, европейски и това, което се случва в Европа пряко се отразява, защото тук при нас, ако мога образно да се изразя, е само опашката на банката, главата е някъде другаде.

В Милано, Париж или някъде другаде, в зависимост от това за коя банка конкретно говорим. Така че това, което се случва на европейския финансов пазар, то просто автоматично се отразява на всички поделения на съответните банки и ние го виждаме още от сега. Какво би могло да направи правителството в тази ситуация. Нищо особено не може да направи. И слава Богу.

 

Все пак няма ли увеличен риск, например, заради поскъпналия петрол?

 

Има разбира се, има. Това са очевидни факти. Когато ние си купуваме бензин, плащаме и цената на петрола.

 

Но това пък е добре за държавата, за бюджета!

 

Това за държавата е просто допълнителен приход и за бюджета, защото при нас вносът на петрола е от страни извън Европейския съюз, основно от Русия, както е ивестно. Там се събира ДДС, импортни такси и.т.н.

 

Всико това пък се начислява върху все по-голяма база и значи още повече приходи, нали така?

 

Да, нашият бюджет, както и всеки друг печели от инфлацията. Автоматично. Защото той облага и инфлацията.

 

Бяхте започнали да говорите и за политиката на правителството.

 

Политиката на правителството, слава Богу, няма отношение към този проблем. Слава Богу, защото това беше и целта на валутният борд. Поставяне на едни потенциално опасни политически решения под контрол. Няма какво толкова да прави правителството в тази ситуация.

 

И все пак петролът засяга абсолютно всички, не само шофьорите, защото стоките се транспортират!

 

И цените на енергийните суровини са колинеарни, т.е. когато се качват цените на основния източник, се повишават и на другите.

 

Редно ли беше тогава да се повишават акцизите за 2008 г., при положение, че се знаеше, че тенденцията на пазарите е възходяща? Защото говорим за някаква последователна политика, която да се провежда при такива шокове. Която да предпази и населението.

 

Аз мисля, че това, за което основно отговаря правителството през последните години от 1997 г. насам и единственото, от което се интересува, е неговата собствена хранилка т.е. бюджета, и да избегне каквито и да било рискове с цената на всичко. Всичко може да изчезне и да умре, но бюджетът да бъде вързан с един огромен излишък.

 

Който се харчи в края на годината по един странен начин!

 

Една доста малка част от него се употребява по един точно толкова прозрачен начин, колкото и цялата останала част. Защото, аз не виждам някаква особена разлика между харченето на излишъка и харченето на основния бюджет. Това е един и същи процес. Какъвто единият, такъв е и другият. Механизмът и правилата са едни и същи. Един и същи орган го приема – парламентът.

 

За миналата година сумата беше значителна - около милиард лева.

 

Да, разбира се, при положение, че близо три милиарда беше излишъкът. Това е съвършено друг проблем и няма отношение към конкретната икономическа ситуация.

Няма отношение към повишаването на цените в България. Е, допринася малко, защото увеличеното държавно търсене също води до увеличаването на цените. Но, ако има някакво влияние върху икономическата ситуация, то е по-скоро ациклично. В смисъл подпомага нормалното функциониране на пазара в условията на една очаквана стагнация.

 

Вие казахте, че основната цел на правителството през последните години е била да си върже бюджета. През седмицата две инстицуции оповестиха свои анализи за България. МВФ, например, понижи прогнозата за икономическото развитие за тази година до 5.5% и за следващата до 4.75%!

 

Просто една прогноза на МВФ е заменена с друга, точно толкова невярна. От 15 години редовно следя всички доклади и отчети на МВФ, особено прогнозните им части. До този момент, не съм забелязал нито една прогноза, която да се е сбъднала. Призовавам онзи, който знае една сбъднала се прогноза, да ми я съобщи срещу прилично възнаграждение.

 

Т.е. МВФ няма точна прогноза?

 

Няма сбъдната прогноза, никога не е успявал да установи кога идват завоите. Приблизително, в сравнително разумни интервали се прогнозира правата отсечка. Където има завой, прогнозите не го усещат и се излита право напред. И това специално за България. Примерно, прогнозата за миналата година на МВФ беше точно толкова сбъркана, колко предполагам ще бъде и тази.

 

Подценени ли са тези данни тогава?

 

Разбира се, че са подценени. България редовно и стандартно се подценява от всички западни анализатори. Това не е само за България. Китай, например, от 20 години е редовно подценяван. Аз не съм виждал една година, някой да е твърдял, че китайската икономика ще расте повече спрямо предната година. Винаги ни се съобщава, че китайската икономика, колкото е расла - толкова. Вече ще падне. Ей Богу – тя не пада. Същото се получава с България. Всички коригирани прогнози на МВФ, Световната банка, ЕЦБ за развитието на България са подценени.

По отношение на инфлацията прогнозите са по-точни, защото са по-песимистични.

 

Понеже споменахте инфлацията, а икономическият растеж се използва по-често от икономистите, а инфлацията я усеща абсолютно всеки. 13.2% на годишна база за февруари не е ли прекалено висока?

 

Темпът определено пада.

 

А в еврозоната е 3.3%.

 

Там пък се качва!

 

Защо разликата е толкова огромна? При положение, че сме във валутен борд.

 

Трябва да се има предвид, че това са съвсем различни структури на икономиката. Едното е улегнала, вековна икономика, която не е преживяла комунизъм, която не е била национализирана, която не е изпадала в една криза, при която да има намаление на БВП от 60% - общ спад. Не е губила всичките си пазари. Най-тежкото нещо, което те са изпитвали и което познава западната икономика, е Великата депресия. В сравнение с това, което ние преживяхме в периода 1990-1997 г. 1997-1999 г., след борда, Великата депресия е една невинна икономическа ситуация със спад от 30%. Нещо друго, не знам дали хората имат реална представа, че ако погледнем съпоставимите цени – по паритет, по обем на промишленото производство, по използване на икономическия потенциал на страната, ще се окаже, че България шестнайста година вече е в депресия. Тук се получава феноменът на „мокрия в дъжда”. Той в тази ситуация е свикнал, някои колеги в икономиката не познават друга ситуация, те не знаят какво е една икономика да се развива успешно, да върви наистина на подем.

 

Все пак за цените. Ще продължават ли да се повишават?

 

Ще продължат, но с по-малки темпове. Очаквам прогнозата на правителството да е по-точна от тази на МВФ. Въпреки, че от днешна гледна точка едни 9% могат да изглеждат значително по-оптимистични от близо 13%, които консумираме до момента на годишна база. Но така е. Нашата икономика тепърва се развива, тепърва ще се напасва към европейския пазар.

 

* Интервю на Емил Хърсев пред „Отзвук” ТВ7