По време на наскоро проведен в Монреал симпозиум, посветен на еволюцията, организаторите задали на присъстващите професори и университетски преподаватели въпроса: "Смятате ли, че хората все още еволюират." Около 80% от запитаните отговорили с "не". Изглежда е широко разпространено убеждението, че на фона на многообразните си култури и сложна технология, хората са се освободили от натиска на естествения подбор, пише в Project-syndicate, Денис Риал от университета в Квебек.

 

Но научните изследвания показват друго. Разнообразието от култури се превръща в основен двигател на еволюцията при хората, поне в краткосрочен план. Например гените, свързани с храносмилането на лактозата, са по-разпространени в страни, които традиционно се отглеждат говеда и се консумира мляко.

 

При липсата на врагове, които да застрашат популацията, естественият подбор намира други начини да променя съвременните хора, показват последните проучвания на Националната академия на науките на Съединените американски щати.

 

Противно на широко разпространеното схващане, че еволюцията се нуждае от хилядолетия, за да се прояви, последните данни показват, че промените могат да станат видими в рамките на няколко поколения. Разбира се те не са драстични и често са трудни за откриване, тъй като са само на генетично ниво.

 

Тази ускорена еволюция се нуждае от определен набор от условия. Първо, населението трябва да се състои от индивиди с различни характеристики или черти. Второ, хората трябва да се различават по отношение на процента на преживяемост и репродуктивен успех – потомството, което имат през целия си живот.

 

Например, ако високите хора имат повече деца, отколкото по-ниските, броят на по-високите индивиди ще расте, което води до повишаване на средния ръст на популацията. Най-важните промени се появяват, когато лицата в едната крайност на дадена биологична характеристика са силно облагодетелствани от репродуктивна гледна точка.

 

Преобладаващите човешки черти често са силно свързани с репродуктивния успех. Например, хората, които се възпроизвеждат в по-ранна възраст са склонни да имат повече деца и така техните генетични характеристики са водещи в еволюционната промяна.

 

Тук е важно да се отбележи, че за да може да се нарече еволюция наблюдаваната промяна трябва да се дължи на генетични сходства, а не просто на натиска на околната среда. Изследванията на човешкия геном през последните години показаха, че множество характеристики на отделните индивиди се генетично предопределени. Като се започне от сила, бързина, издържливост, поносимост към различни външни фактори и се стигне до черти на характера, като това дали една личност е от екстровертен или интровертен тип.

 

Откритията опровергават и друг основен мит, а именно, че еволюционната промяна винаги е от полза за видовете. В действителност, еволюцията просто увеличава репродуктивния успех на средния индивид, което може да има потенциално вредни демографски последици. Така че съвременната еволюция не винаги води до по-добър живот.