Финансовите министри на държави от Европейския съюз постигнаха споразумение за това при какви условия ще се предлага спасителна помощ на банките, изпаднали в риск от фалит.

По силата на договора, сключен между 27-те държави, при кризисна ситуация с кредитна институция отговорност ще трябва да понесат на първо място акционерите на банката, на следващо място нейните кредитори и големите депозитори с авоари над € 100 хил. по сметката си. Общият размер на загубите, които инвеститорите ще трябва да понесат, обаче, е ограничен до максимум 8% от задълженията на банката. След това правителството ще може да се намесва с осигуряване на спасително финансиране, което обаче може да бъде не повече от 5% от общия размер на задълженията.

Това на практика означава, че занапред държавите няма да са длъжни да спасяват банки, които претендират, че са "твърде големи, за да фалират". По този начин мениджърите им ще имат мотив да ги ръководят по-консервативно и без да се впускат в игри на морален хазарт, от които могат да спечелят много, но могат и да се окажат пред банкрут.

По думите на финансовия министър на Холандия Йерон Дайселблум, който коментира новината пред журналисти, с това решение банковият сектор би следвало да поеме в много голяма степен отговорност за справянето със собствените си проблеми. "Ако банка изпадне в беда, в Европа ние вече ще разполагаме с набор от правила, които определят кой плаща сметката", коментира Дайселблум.

Френският финансов министър Мишел Нонан добавя, че взетото решение "отбелязва революционна" промяна в начина, по който банките ще бъдат третирани занапред и е крайъгълен камък в усилията да бъде скъсана връзката между банките и правителствата.