Европа се отправя към дефлация по японски сценарий, ако не направи нещо, с което да подкрепи паричното предлагане. Мнението е на Ларс Кристенсен, анализатор на Данске банк, който обяснява защо според него случващото се в еврозоната изглежда много подобно на онова, през което премина Япония през 1996 и 1997 година.

 

Японците осъзнаха, че са били изключително уязвими на външни шокове след като инфлацията в страната им се понижи под 1% в продължение на дълъг период от време, обяснява Кистенсен пред британския Телеграф. Той посочва, че икономическата катастрофа в Източна Азия през 1998 година е тласнала Япония към сериозна криза.

 

През последните шест месеца кредитирането на бизнеса в еврозоната е спаднало с € 100 млрд., а малките фирми изпитват сериозни затруднения в получаването на заеми. Европейската централна банка няма намерение да прилага схеми, по които да се насочват пари директно към най-нуждаещите се от тях, по примера на Банк ъф Ингланд във Великобритания.

 

Критиците често казват, че Европейската централна банка подценява опасността от спад на икономиката и че не успява да даде баланса, от който тя се нуждае заради бюджетните икономии. И двете политики водят до свиване на икономиката, като банките значително допринасят за този негативен ефект.

 

Гардиън цитира изпълнителният директор на международния валутен фонд Кристин Лагард, която заяви, че все още е рано да се смята, че най-лошото от кризата е свършило за Европа. "Ясно е, че глобалната икономика избегна колапса през тази година. Аз съм сериозно разтревожена, че преминаването към полу-самонадеяно настроение хората рискуват да се изправят пред рецидив", каза Лагард пред Irish Times.

 

Телеграф цитира и становище на католическата благотворителна организация Каритас, която призовава еврозоната за радикална промяна на модела, по който се бори с кризата, тъй като мерките, които се прилагат в момента увеличават бедността. Тя е особено тежка при децата в Ирландия, Испания, Италия, Португалия и Гърция, според Каритас. Бюджетните икономии оставят най-уязвимите групи в обществото да разчитат единствено на благотворителните организации, с което ги превръща несправедливо в жертви на кризата.

 

Франция също е погълната от кризата, като един от ключовите показатели, този за паричния агрегат М1 се свива с 6.6% на годишна база и с това отправя предупреждения към Италия и Испания. Безработицата във Франция се покачи до 10.6% през четвъртото тримесечие на миналата година, което прави общо 3.7 млн. души, търсещи работа.

 

Европейската централна банка остава безучастна и по въпросите на Италия, като не е ясно дали банката би променила нещо в политиката си по подкрепа, изкупувайки държавни облигации на държава, в която няма функциониращ парламент и която в същото време не дава признаци, че би продължила още по-напред с мерките за бюджетни икономии.

 

На фона на всичките тези събития ЕЦБ понижи прогнозата си за растеж на икономиката на еврозоната до -0.5% през тази година и предупреди, че очаква бавно възстановяване през 2014 година. Въпреки това банката не дава индикации, че подготвя някакви допълнителни мерки за стимулиране на икономиката, които да противодействат на спада.