Eвропейският парламент във вторник ще гласува за увеличение на целта на Европейския съюз за ограничаване на емисиите на парникови газове.

 

Вместо настоящата цел от 20 на сто, се предлага нова, по-амбициозна, за намаление с 30 на сто на отделяния въглероден двуокис до 2020 г, в сравнение с нивата от 1990 година. Такова решение има голям икономически смисъл и би било сериозна крачка напред в битката срещу изменението на климата, пише в FT професорът по икономика Никълъс Стърн, председател на Института за изследване на климатичните промени Grantham.

Проблемът е, че настоящата краткосрочна цел е твърде ниска, което прави много трудно за ЕС да достигне крайната цел за намаляване на емисиите с 80 до 95 на сто до 2050 година. И все пак икономическата криза създаде неочаквани възможности за по-голям напредък. През 2009 г. парниковите емисии на ЕС намаляха със 7.1 на сто. Емисиите нараснаха отново през миналата година, но Европа сега е значително по-близо до осъществяването на зелената революция, отколкото преди финансовата криза. Това означава, че цел от 30 на сто вече е по-лесно постижима.

Аргументът, че ЕС не може да си позволи една по-амбициозна цел е просто погрешен. Европейската комисия казва, че новата цел ще доведе до допълнителни разходи от 81 млрд. евро, или 0.54 на сто от брутния вътрешен продукт на съюза, в сравнение със 70 млрд. евро при цел от 20 на сто. Но това не са просто разходи, това са инвестиции.

Европа силно се нуждае от нова стратегия за растеж и тази цел ще изпрати силен сигнал към частния сектор, ще укрепи доверието във възвращаемостта от инвестициите в нисковъглеродни технологии. Освен това ЕС трябва да модернизира своята енергийна инфраструктура, и е изправен пред избор между зависимостта от изкопаеми горива или разработване на възобновяеми енергийни източници на енергия, които предлагат по-голяма сигурност на доставките.

Ако европейският парламент гласува за новата цел, това ще постави Европа в авангарда на технологичната трансформация, която ще движи глобалния икономически растеж през следващите няколко десетилетия: индустриалната революция с ниски въглеродни емисии Така ЕС ще даде голяма инерция за промяна и на страните извън Европа, като създава възможности за тези от тях, които се възползват от новите технологии.

Противниците на промяната твърдят, че компаниите няма да бъдат в състояние да поемат допълнителните разходи, особено с оглед на кризата. Но разходите за спазване на екологичното законодателство през последните няколко десетилетия са били много незначителни в сравнение с други фактори, като повишават рентабилността и създават по-добър инвестиционен климат.

Относително малък брой фирми, които действително ще са тежко засегнати, могат и трябва да се реформират, вместо да ограничават развитието. Ако те не се променят, в крайна сметка ще пропуснат основните технологични постижения на нашето време и евентуално ще бъдат изключени от "чистите" пазари.

А има реална опасност без по-нататъшни действия, Европа скоро да бъде надмината от страни като Китай и Южна Корея, тъй като те инвестират много в областта на нисковъглеродните технологии.

 

Историята на последните вълни на технологични промени показва, че инвестиционните потоци се насочват най-вече към пионерите. Точно това разбиране на възможностите за тази трансформация е в основата на важните споразумения за зелени технологии, подписани от германския канцлер Ангела Меркел и китайския премиер Вън Дзябао през миналата седмица.

Цел за намаляване на въглеродните емисии от 30 на сто до 2020 г. дава ясен сигнал, но тя трябва да бъде поддържана със спешни действия за насърчаване на енергийната ефективност и създаване на нови технологии в цялата европейска икономика, както и изграждане на ефективна, общоевропейска интелигентна електрическа мрежа.

Не трябва да забравяме голямата картина. Въпреки че най-големите замърсители - включително и двата водещи, САЩ и Китай - са направили обещания за 2020 г., глобалните планове не са достатъчни, за да ограничат глобалното затопляне до 2 ° C, в сравнение със средата на 19-ти век.

Обявените в момента цели всъщност ще ограничат покачването на температурите до 4 ° C до края на века. Земята не е била толкова гореща от повече от тридесет милиона години и подобно развитие може да доведе до сериозни щети и дезорганизация за живота и поминъка на стотици милиони, ако не и на милиарди хора по целия свят.

 

Решението, пред което Европейският парламент е изправен, е дали ЕС трябва да поведе света по нисковъглеродния път или да изостане. Историята на технологичните промени показва, че индустриалните революции са периоди на голяма креативност, иновации, инвестиции и растеж. Конкурентното предимство обаче имат пионерите. Европа сега трябва да направи повече, или рискува да бъде изместена от тези, които са готови да бъдат първи.