Въпреки оказваните многомилиардни спасителни операции от правителствата из цяла Европа, притеснените банки се превръщат в трайни пациенти, коментира във водещ материал германският Handelsblatt.

Само преди месец, през септември, МВФ прогнозира, че европейският банков сектор ще се нуждае от набиране на допълнителни капитали. Голямо беше изказваното из цяла Европа възмущение към оценката на Фонда. А днес политиците начело на ЕС правят точно това.

Дискусии се водят вече само за размера и формата на рекапитализирането, въпросът „дали ще има“ вече не стои на дневен ред. Целта на операцията е да се заздрави положението на европейските банки в случай на гръцки фалит.

Заздравяването на банковите капитали ще се окаже скъпа операция. Анализаторите на Morgan Stanley препоръчват банките да поддържат 7 до 8 процента собствен капитал, след като приспаднат възможните загуби заради криза в Европа и фалит по дълга на някоя членка на периферията в еврозоната.

Това ще коства 150 млрд. евро. Но това не е таванът на оценката, тъй като според японските финансисти разходите за заздравяване на европейския банков капитал могат да скочат до 350 милиарда, ако се отчете и рискът от слаба рецесия в Европа.

Известно е, че пазарът се страхува повече от неизвестността, отколкото от размера на проблема. След като в края на миналата седмица се появиха сигнали от политическата сцена, че решение за банковата криза в Европа се търси, акциите на много банки днес нарастват.

Това поскъпване на банките на фондовите борси обаче не е много логично. От една страна, наистина – заздравяването на капитала ще намали риска от фалит. От друга страна обаче очертаващата се вълна от рекапитализиране ще засегне интересите на старите акционери.

Засега пазарът сякаш не мисли за тази развръзка и се движи от психологични нагласи: по-високо доверие в европейския банков сектор, коментира банков анализатор.

Рекапитализиране, добре, но кой ще даде пари на банките? Канцлерът Ангела Меркел много би се зарадвала банките първо да се постараят да намерят капитал на частните пазари и чак после да търсят съдействие от държавата. Но последното всъщност може да се случи много скоро, предвид изключителното недоверие тези дни.

„В Европа надали има банка, която да е в състояние да осъществи по-съществено увеличение на капитала си“, коментира експерт. Анализатор на Nomura допълва: „Държавната помощ е неизбежна“.

Изчисленията на Moody’s сочат, че в случай на 60% обезценяване на гръцкия дълг, гръцките банки ще се нуждаят от 27 милиарда евро – тоест много повече от настоящата им борсова стойност. А португалските банки в случай на фалит на Лисабон ще се нуждаят от капитали, двойно по-големи от пазарната им капитализация в момента.

Но дори да се намерят всички нужни капитали, проблемите на европейските банки няма да изчезнат. Рекапитализирането е лекарство срещу симптомите, също като аспирина – коментира шефът на испанската централна банка Мигел Ордонес.

От Nomura посочват същото: допълнителният капитал за банките е необходима, но не достатъчна стъпка. Нужно е да се убеди пазара, че Италия е платежоспособна, в противен случай болестта ще остане неизлекувана.

Нищо не е по-страшно за една банка от криза на държавния дълг. Банките се нуждаят от ликвидни резерви, за да изравнят кредитите, които отпускат на своите клиенти с кредитите, които теглят от капиталовия пазар. Тези ликвидни резерви се състоят най-вече от ДЦК на страната, в която оперират. „Нито една банкова система не става по-здрава, когато фалира държавата“ - коментира банкер.

Затова за банките от Европа става все по-трудно да получават пари от капиталовия пазар. Почти не се намира инвеститор, който да даде назаем пари за по-дълъг срок на европейска банка. Дори краткосрочните кредити се превръщат в проблем. Досега само гръцките, ирландските и португалските банки се бяха закачили за ЕЦБ, сега все по-често на прозорчето чукат „клиенти“ от Испания и Италия.

Само италианските банки са теглили от ЕЦБ кредит от 104.7 милиарда евро – само през септември. Сумата през юни е била 41.3 милиарда. За испанските банки тези числа са съответно 69.9 милиарда спрямо 47.5 милиарда.

Съдбата на банките е тясно свързана със съдбата на суверена: Moody’s предупреди, че кредитният рейтинг на Белгия може да бъде понижен, защото могат да възникнат разходи по спасяването на банките. Португалските банки се оказаха с понижени рейтинг не за друго, а защото неплатежоспособност на Португалия би ги засегнала сериозно.