Еврото може да бъде следващия участник, въвлечен във валутните войни, прогнозира Ралф Аткинс в анализ за Financial Times. Той посочва, че поскъпването на валутата спрямо основните й конкурентки се е получило не толкова заради състоянието, в което се намира европейската икономика, а заради действията на другите държави. За сега с поведението си Европейската централна банка не показва да е разтревожена от проблема, но ако го признае, ще й се наложи да действа радикално, смята финансистът.

 

Той започва с това, че изненадващо за всички еврото поскъпва през последните месеци. Спрямо японската йена то реализира 25% ръст, а към долара покачването бе с 10% от юли месец до сега. Валутата се засили след като Европейската централна банка положи усилия да потуши риска от разпадане на еврозоната. За това поскъпване обаче повлияват и глобалните икономически сили и по-конкретно "нарасналата политизация" на валутните курсове, по думите на Йенс Вайдеман, президент на Бундесбанк.

 

С думите си Вайдеман визираше Япония, която се е загрижила за инфлацията в страната, но Америка и Великобритания не остават в страни с продължаващата програма по количествено улеснение в Щатите и с политиката по поддържане на нисък курса на британския паунд.

 

Всичко това прилича на валутни войни, а поведението на Европейската централна банка повдига въпроси доколко адекватни са противодействията й на тези атаки. От онова, което демонстрира като поведение и позиция, ЕЦБ не изглежда обезпокоена от случващото се с валутните курсове. От изявленията на президента й Марио Драги не прозира намерение за понижаване на основната лихва, още повече, че Драги ясно заяви, че курсът на еврото "не е политическа цел" за ръководството на банката.

 

Силното евро обаче вреди на еврозоната и особено на страните от периферията. При безработица от 12% и прогноза за свиване на икономиката през тази година, силното евро застрашава още повече растежа. Нетният експорт спомогна на икономиките от еврозоната през последните 10 тримесечия, на силното евро удря именно по него.

 

Германските износители имат основания да се притесняват особено от курса на еврото към йената. Жан - Клод Юнкер, премиерът на Люксембург нарече през миналата седмица нивата на търговия между двете валути "опасно високи".

 

Всичко това показва, че Марио Драги се нуждае от план за противодействие на атаките във валутната война. Първата фаза в него би могла да бъде подобна на онова, което Предшественика му Жан-Клод Трише правеше - да опита да повлияе на пазарите говорейки за проблема. Друго оръжие би могло да бъде предоставянето на повече дългосрочна ликвидност и дори да намали лихвените равнища. Последното е най-трудната стъпка, но може да се помисли не за лихвата, при която ЕЦБ отпуска средства на банките (0.75%), а лихвеният процент по краткосрочните заеми.

 

За да предотврати поскъпването на еврото, което се получава заради политическите интервенции на другите страни, Европейската централна банка може да приложи и необичайни хватки - отрицателни лихвени проценти.

 

Марио Драги вече показа, че може и да действа радикално когато това се наложи. Той обеща, че ЕЦБ ще направи всичко, което е необходимо, за да се запази интегритета на еврозоната.