Европейските политици пак удариха гредата – на срещата миналата седмица в Брюксел Ангела Меркел и компания представиха „фискалния пакт“ на 26-те държави в ЕС като пробив в посока на по-голяма стабилност. Но според самата Европейска комисия, взетите решения ще имат по-скоро малък ефект, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung.

В случай на възникване на конфликт, планираното междудържавно споразумение е несъстоятелно в правно отношение, тъй като то ще противоречи на настоящия договор за функционирането на Европейския съюз. Правото на общността има приоритет пред всеки междунационален договор.

Процедурите срещу евентуални бъдещи бюджетни грешници – противно на желанието на Германия – ще са само отчасти „автоматични“. Както стартирането на процедура срещу прекрачването на „Маастрихтските“ дефицити от максимум 3% от БВП, така и налагането на санкции, де факто трябва да се гласуват от съвета на министрите с квалифицирано мнозинство.

Преди срещата на върха миналата седмица, канцлерът Ангела Меркел предлагаше промяна на чл. 126 от Договора за ЕС с аргумента, че този член е „гърлото на бутилката“ за въвеждането на автоматични санкции. Но съпротивата на Великобритания попречи на промяната на чл. 126. Вместо това страните се договориха да се споразумеят помежду си за промяна на въпросния член, сключвайки договор с текст: „Щом Комисията установи, че страна членка е прекрачила прага за 3% бюджетен дефицит, се налагат автоматични санкции, при положение че страните членки не се произнесат срещу тях с квалифицирано мнозинство“.

Същото трябва да важи и за другите моменти от процедурите срещу длъжниците. Но гърлото на бутилката остава непокътнато: от една страна, страните членки се споразумяват помежду си да могат да отхвърлят санкции на Комисията само с квалифицирано мнозинство, от друга страна, според член 126 на договора, санкции могат да се налагат само с квалифицирано мнозинство.

Сякаш постижението от петък не е чак толкова голямо, че да го наричаме „спасяване на еврото“.

Комисарят на ЕС по валутните въпроси Оли Рен в понеделник изрази съжалението си, че не всички от страните членки са се съгласили за промяна на договора за ЕС. Но Рен също така даде да се разбере, че надзорът върху националните бюджети може да се засили и с вторични мерки, например повече задължителни насоки и наредби. Отчасти това вече се случва с по-строгите разпоредби на Пакта за стабилност, които влизат в сила от днес.

Оли Рен продължава да „рекламира“ и предложението си за по-силна европейска служба за бюджетен надзор. Той изтъква и различните механизми за самодисциплиниране на страните членки с приемане на национални закони за ограничаване на задлъжняването. Но така или иначе, „автоматични“ санкции срещу дефицитите са възможни само с промяна на договорите.

След всички взети решения идва и реалността, че Белгия, Кипър и Малта ще трябва да бъдат санкционирани – те най-вероятно няма да могат да спазят предвидения срок за съкращаване на бюджетните си дефицити. През тази година Малта ще наруши 3%-та граница, а Белгия и Кипър догодина. Същото ще направят и Полша и Унгария, които обаче не членуват в еврозоната и затова засега не трябва да се страхуват от санкции.

По думите на Рен, всички изброени страни през последните седмици са „подобрили“ бюджетните си планове. Комисията ще провери какво е положението и ще вземе решение за санкциите още през януари. Ангела Меркел пък в сряда ще даде отчет пред правителството какви са резултатите от срещата на ЕС в Брюксел. Според управляващата партия CDU, налице е „една голяма крачка към стабилност“.