В началото на новия век, с войните в Ирак и Афганистан и процеса на възстановяването на двете страни, американският бизнес намери нова, изключително печеливша ниша за реализация.

 

Войната с тероризма се превърна от сблъсък между управлявани от правителства армии и разузнавателни служби в мръсен и жесток конфликт между командоси и терористи, едните наети от американското правителство, другите от организации като Ал Каеда.

 

Обикновено във времена на въоръжени конфликти, като първата война в Ирак, увеличението на военните разходи на американското правителство води до известно свиване на частните разходи на най-богатите в САЩ.

 

Този феномен се измерва от индекса джетове-оръжия, който до началото на новия век показва свиване покупките на луксозни самолети по време на въоръжени конфликти. При последната война в Ирак обаче тази зависимост рязко се променя. И оръжейните разходи на правителството на САЩ, и частните разходи за луксозни покупки на най-богатите американци се покачиха.

 

Как бизнесът почва да печели от разрушението и войната в течение на самата война? Всъщност това е следствие от политиката на американското правителство. Администрацията на Буш решава да либерализира и военните конфликти, като възложи повече отговорности и задължения на частни изпълнители.

 

Но тази политика е започната от опонентите на Буш през 1994 г. Тогава Бил Клинтън е президент на САЩ и той подписва указа за Световна програма за персонална охрана (Worldwide Personal Protection Program) на Държавния департамент, с която се разрешава на частни фирми, предоставящи услуги в сферата на сигурността, да работят по поръчки на правителството на САЩ.

 

Така се ражда феноменът BlackWater. Още с основаването си тази компания наема бивши военни и така получава сравнително лесен достъп до структурите на Пентагона, участва в търговете за армейски поръчки и ги печели все по-често.

 

Стартира през 1996 г. практически от нулата като охранителна фирма, която се занимава с трениране на цивилни американци, но за по-малко от десетилетие BlackWater се превръща в най-голямата частна армия в света.

 

Компанията поема охраната на дипломатите и висшите държавни служители в Ирак през 2003 г. с договор на стойност 300 милиона долара. Политиката на американското правителство, след края на войната със иракската армия и по време на войната с иракските терористи, е да се използват максимално частните въоръжени сили.

 

Така броят на частните войници в Ирак надминава 50 000, като те са над 50% от т. нар. чуждестранни предприемачи в страната. На практика тези войници не се съобразяват с местните закони, имат изключителни високи надници от 500 до над 1700 долара на ден и най-важното, смъртните случаи сред наемниците не влизат в официалните данни за броя на загиналите американски войници.

 

Основателят и собственик на BlackWater Ерик Принс обяснява феномена на частните армии чисто прагматично. Едно увеличение на армията на САЩ с 30 000 души води до допълнителни разходи от 4 млрд. долара, в които заплатите са сравнително малък компонент. А да се наеме частна фирма с готово оборудване и обучен персонал излиза далеч по-евтино. И въпреки че държавните поръчки формират основния доход в този бизнес, частните компании могат да диверсифицират разходите си , изпълнявайки дори едновременно различни договори, включително и за охрана на частни лица.

 

Силен тласък за дейността на компанията дава ураганът Катрина през 2005 г., когато BlackWater е наета да охранява спасителните работи и възстановяването на Ню Орлиънс. Тогава за първи път ясно се виждат и огромните недостатъци на това държавата да ползва частна армия. Докато федералното правителство плаща около 240 000 долара на ден на компанията, заможните жители на Ню Орлиънс дават милиони. Така охраната се съсредоточава само в богатите квартали на града, за които частната армия гарантира и допълнителни инженерни услуги, като изграждане на диги, подновяване на електрозахранването, доставка на чиста питейна вода.

 

В същото време бедните квартали се охраняват от патрули, а жителите им без изключение са третирани като престъпници, за което охранителите от BlackWater получават по 950 долара на ден от Министерството на отбраната.

 

Междувременно заплатите на служителите на компанията в Ирак, плащани от американското правителство достигат средно 1200 долара на ден или 6 пъти повече, отколкото получава един обикновен американски войник.

 

След урагана Катрина BlackWater вече има напълно оборудвана частна армия, която по въоръжение спокойно съперничи на американските военни, а е далеч по-мобилна и ефективна.

 

През 2007 г. компанията вече печели по над 600 млн. долара годишно, като основната част от приходите идват от охранителна дейност по федерални договори в Ирак и Афганистан

 

Бизнесът върви добре, докато през същата година служители на BlackWater не разстрелват 17 цивилни иракчани в Багдад. Скандалът е огромен, а разследваното отприщва истинска лавина от новини за случаи на насилие и престъпления от страна на частната армия.

 

Освен убийствата и мъченията на цивилни граждани, се оказва че компанията се е занимавала и с трафик на хора, като принуждавала момичета от източна Европа, привлечени с неверни обяви за работа, да проституират в Афганистан и Ирак. Появяват се съмнения, че частната армия се е замесила активно и в трафика на хероин и други наркотици.

 

Разкритията принуждават иракските власти да прекратят част от договорите с BlackWater, но вината е прехвърлена персонално върху наемниците. Те обаче не могат да бъдат съдени в Ирак и Афганистан, защото са американски граждани, работещи за правителството на САЩ. Така на практика виновни няма. Скандалът обаче е толкова голям, че компанията си сменя името и вече се нарича Xe Services.

 

Така през тази и миналата година официално американското, иракското и афганистанското правителства прекратяват договорите си с BlackWater, но за да наемат вместо това Xe и други частни фирми.

 

Xe Services дори се превръща в доставчик на частна сигурност за корабите, преминаващи през опасните води край сомалийското крайбрежие, където основен контрагент на компанията отново е Министерството на отбраната на САЩ. Просто за държавата излиза далеч по-евтино да използва наемниците.

 

Използвани са източници от разследването на Сенатската комисия по отбрана на САЩ, статии на Reuters, New York Times и CNN, както и рекламни материали на самата компания.