Българските фермери стават все по-зависими от европейските субсидии. Въпреки че средствата за земеделие се увеличават, произведеното от сектора намалява. Това са част от негативните изводи в анализа на Института за пазарна икономика за развитието на родното селско стопанство след присъединяването ни към ЕС през 2007 г.

"Земеделците все повече разчитат не на пазара да произведе стойност, а на директните субсидии. Почти няма земеделски бизнес у нас, който да не получава някакво финансиране", коментира вчера авторът на доклада Николай Вълканов. Според него обаче това е притеснително, защото директните плащания постепенно ще намаляват и това ще постави редица стопани в трудно положение, пише "Сега".

Ако в периода 2003 - 2006 г. за сектора са били заделени към 100 млн. евро, то между 2007 и 2013 г. в земеделието са налети близо 7 млрд. евро - европейски и национални средства. Въпреки това брутната добавена стойност от селско стопанство, т.е. стойността на продукцията от сектора, изразена в съпоставими, а не в пазарни цени, намалява с 1/4 спрямо периода преди влизането ни в ЕС, показва изследването на ИПИ. Производителността при полските култури не се променя, само при царевицата има известно нарастване на добивите.

Макар 1/2 от територията на страната ни да са земеделски площи, а 19% от положения труд в икономиката да са в селско стопанство, произведеното от него е под 5% от общата продукция на икономиката.

 

"Това означава, че не използваме пълноценно ресурсите си. Като че ли сме малко по-разглезени от другите държави, защото имаме повече земя", коментира Вълканов. Според данните в анализа разполагаме с 3% от обработваемата земя в ЕС и използваме 3.3% от европейската работна ръка в отрасъла, но произвеждаме едва 0.8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на общността. По производителност на годишна работна единица се нареждаме на 25-о място в ЕС, като след нас са само Румъния и Латвия. Холандия например създава 26 пъти повече стойност на хектар (9 206 евро) от България (353 евро).

Обработваемата земя у нас се увеличава с 20%. Интересът към земеделието расте. Удвоява се и средната площ на стопанство и тя достига около 150 декара, сочи още анализът. Въпреки това обаче се наблюдава концентрация на земеделски бизнес - броят на земеделските стопанства намалява наполовина и едва 4% от тях покриват 85% от земеделските земи. Подкрепата на зърнопроизводството за сметка на отглеждането на плодове, зеленчуци и животновъдство, ниските инвестиции в земеделието и липсата на данни за това кои са конкурентните ни предимства са другите неприятни изводи в анализа.

Николай Вълканов прогнозира, че ситуацията ще остане същата и в бъдеще. За да се преодолеят негативните тенденции, според него трябва да се промени нормативната уредба, да се подобри комуникацията бизнес - администрация, подпомагането да се насочва целево, да се отделят повече средства за инвестиции, както и да се преосмисли ролята на общата селскостопанска политика.

"Използваните схеми за директно подпомагане не стимулират нарастването на производителността и инвестициите в земеделието. Може би трябва да се помисли част от сумата по директните плащания да се прехвърли към програмата за развитие на селските райони, която е недофинансирана", смята Вълканов.