Последните 16 акции от държавните пакети в ЧЕЗ Електро България АД бяха продадени не днешния пети ден от старта на приватизационната процедура през Българска фондова борса. Така, след като вчера приключи наддаването за ЧЕЗ Разпределение България АД, днес се поставя и финала при другото дружество от групата на чешката енергийна компания.

Общо 22 поръчки за покупка бяха подадени на днешния аукцион. Средната цена, на която се сключиха сделките, бе 8 666.62 лв. за лот. Общият приход от продажбите днес бе малко над 138 хил. лв.

Така от продажбата на пакетите в двете дружества държавата взе около 115 млн. лв., което е с 15 млн. лв. повече от очаквания приход преди старта на процедурата. Общо от приватизация на държавните дялове в електроразпределителните дружества държавата получи над 227 млн. лв. приход.

Държавата пристъпи към процедурата не само за да реализира приход, но и да раздвижи капиталовия пазар. Тя изиска дружествата да се листнат за търговия на борсата, но едно от тях, ЕВН, направи постъпления за отписване от БФБ почти веднага след приватизацията. Това стана възможно след като мажоритарят изкупи по-голямата част от държавните дялове и окрупни собствеността си в дружествата.

За сега останалите две енергийни компании - Енерго - Про и ЧЕЗ - не са давали израз на подобни намерения.

Самата процедура по продажба на държавните пакети в трите електроразпределителни дружества се разработва от 2010 година. Първоначално позицията на компанииите по отношение на продажбите не бе позитивна и имаше опити за спъване на енергийната приватизация. Така например E.On опита да извърши увеличение на капитала, с което да задължи държавата да участва, за да не намалее дела й в двете дружества. Това обаче означаваше, че нетният ефект от приватиззацията нямаше да бъде удовлетворителен. В последствие от германската компания се отказаха от увеличението на капитала.

Критики имаше и при процедурата по избор на инвестиционни посредници, които да обслужат продажбите. Агенцията за приватизация определи високи финансови параметри за желаещите да участват. За ЧЕЗ и ЕВН, например,  депозитът, който посредниците трябваше да оставят, за да участват в конкурса, бе в размер на 20 хил. лв., а само книжата за участие струваха по 2 хил. лв. комплекта.

Първата от приватизационните процедури се извърши в края на 2011-та година, когато бяха продадени държавните пакети в ЕВН. Аукционът за следващото дружество - E.On - се забави, тъй като то бе купено от чешката Енерго-Про. След приключване на административните процедури по прехвърляне на собствеността, в края на това лято бяха продадени и държавните дялове в неговите дружества. При тези две компании интересът на мажоритарния собственик към окрупняване на собствеността чрез изкупуване на голяма част от предложените на аукционите акции, бе явен.

Само в третата приватизация, тази на ЧЕЗ, мажоритарят избра различна стратегия. Дали е участвал в процедурата, предстои да стане ясно когато Централен депозитар публикува резултатите от аукционите, проведени тази седмица. В тях активно участваха индивидуални инвеститори, но имаше и няколко по-големи покупки през инвестиционни посредници, които може да не са купували за собствена сметка, а за клиент.

Така след края на дългоочакваната приватизация в електроразпределителните дружества резултатите са приход за държавата в размер на 227 млн. лв., нови емисии акции на борсата, които привличат интереса на инвеститорите и повече прозрачност в енергетиката, тъй като дружествата вече са публични и представят отчети за дейността и финансовите си резултати на местния пазар.