Още преди новият политически сезон да набере пълна скорост и необичайно рано под формата на палачинка/според депутати/ финансовият министър показа на всички какви пари смята да им даде или отнеме през идната година. Това се случи в седмицата на няколко последователни исторически рекорда за златото, което продължава да бъде убежище за инвеститорите и когато Японската централна банка се наложи да спасява от поскъпване йената, която заплаши да изтрие усилията на износителите да извадят икономиката от кризата. 

Коментарът по тези теми е на икономистът от Отворено общество Георги Ангелов. 

Как преценявате състоянието и развитието на икономиката ни в момента?

В момента състоянието на икономиката е все още рецесионно – в смисъл, че БВП продължава да спада на годишна база, както и повечето сектори, с изключение на износа, който отбелязва висок растеж. Но износът така или иначе не е свързан с вътрешната динамика и вътрешната икономическа политика. Тези сектори, които зависят от вътрешната икономическа политика, не се развиват добре, особено инвестициите и разбира се вътрешното потребление.

Вие неведнъж сте казвали, че бюджетните дефицити са сред най-големите икономически проблеми на България. Ще обясните ли защо мислите така и действително ли дефицитите могат да ни навлекат проблеми?

Бюджетният дефицит създава риск за фалит на държавата, нещо което се случи на доста страни от региона, тоест то не е само теория. Гърция, Румъния, Латвия и Унгария са страни, които не можаха да се справят с бюджетните проблеми и трябваше да търсят помощ от МВФ. Но дори с помощта на МВФ сега те изпитват големи проблеми да удържат икономиката си и да възвърнат доверието на инвеститорите. 

Разбира се, че инвеститорите не биха искали да влагат парите си в страна на ръба на фалита – или поне ако страната се възприема така от пазара. Когато веднъж се създаде впечатление, че страната не води благоразумна икономическа и бюджетна политика, след това то много трудно се променя.

Примерът на Гърция е много показателен. През миналата година инвеститорите имаха голямо доверие в тази страна и купуваха книжата й без проблеми. Но в момента, когато правителството показа, че не може да се справи с бюджетния дефицит и да предприеме нужните мерки, никой не искаше да купува никакви книжа на каквато и да е цена, тоест лихва. Срути се доверието. Дори сега, след 110 млрд. евро кредитна линия от МВФ и ЕС, инвеститорите все още не вярват че Гърция може да се справи. Споразумението с МВФ не е вълшебна пръчка – веднъж стигне ли се до тази тежка ситуация, доверието много трудно може да се възстанови.

Доста са примерите, които показват рисковете от голямото раздуване на дефицита и невъзможността той да се контролира. За съжаление точно в този период, в който инвеститорите и без това скептично гледаха на региона, българското правителството рязко увеличи дефицита и от нулева цел отидохме до рекорден дефицит от почти 5% от БВП на кешова основа, нещо което сме нямали от 1996 г. насам. Това събуди опасения дали 1996 г. няма да се случи отново. Плашим инвеститорите, точно когато те и без това са уплашени за региона и за състоянието на нашите финанси.

За да не стигнем дотам, предлагате да въведем бюджетен борд. Как си представяте въвеждането му – като европейски ангажимент, като текст от Конституцията или акт на политическа воля?

Виждаме, че ЕС осъзнава проблемите, които имаше през последните 10 години. ЕС винаги е искал да има благоразумна бюджетна политика, но не наказа нито една страна, която имаше неблагоразумна бюджетна политика и с това насърчи някои страни да заобикалят правилата и да допускат дефицити. Има осъзнаване на проблема на европейско ниво най-малкото защото големите в Европа като Германия и Франция трябваше да извадят реални пари – 110 млрд. евро за Гърция и близо 1 трилион евро като спасителен фонд – и знаят, че ако не се затегне дисциплината, тези пари ще ги загубят. Това донесе промяна на европейско ниво – което за нас е добре дошло, тъй като ще имаме външен борд, който ще надзирава какво се случва тук. 

Но добре е да не разчитаме на външен натиск; стигнем ли дотам – най-вероятно вече ще е късно, това трябва да остане както мярка от последна инстанция. По-добре е сами да си уредим така нещата, че да намалим риска от фалит и да поддържаме високо доверие в инвеститорите. Няколко неща трябва да се направят за това. На първо място, би било добре да има ограничения в по-висш закон, например в Конституцията, които да не дават възможност на правителството еднолично и самоволно безкрайно да увеличава бюджетния дефицит. Да има ограничения – например бюджетен дефицит максимум до 3%, но само в изключителни случаи като природни бедствия, тежки кризи и т.н. А в нормална ситуация да бъде балансиран бюджетът. Този текст трябва да бъде внимателно написан, за да не може да бъде заобикалян и да действа в нашите институционални условия в България. 

Друго, което може да бъде направено: във Великобритания беше създаден фискален борд като самостоятелно аналитично звено, което прави независими оценки и прогнози на бюджета. По този начин обществото има освен оценките на МФ, също и на друг орган, който прави задълбочен анализ и показва дали допусканията на бюджета са солидни и дали правителството не е гледало през розови очила.

Има още няколко неща, възможни в тази насока. Например да се възприеме европейската методология за бюджета. Нашата е на кешова база, което означава, че един разход се счита за разход само ако парите са излезли от сметката на правителството. Докато европейската методология отчита за разход също и сключените договори, дори те да не са платени. Но ако има сключен договор и правителството дължи пари, обществото трябва да знае. Приемането на европейската методология ще премахне и този проблем, който имахме миналата година със сключването на финансово необезпечени договори и който продължава да съществува: забавяне на плащания към фирмите, връщането на ДДС, плащането към Здравна каса и т.н. Тези неща се случват в България само защото нашата методология създава стимули за Министерството на финансите да се опитва да забавя плащанията и по този начин да си подобрява бюджетните данни. По европейската методология това просто не е възможно. 

Да обърнем малко посоката. МИЕТ все по-често говори за китайската ориентация на България. Сериозно ли е това и какъв е шансът ни да станем китайско пристанище на Европа?

До момента освен приказки значими действия не се виждат. Нито сме привлекли инвестиции, нито сме събудили интерес. За сравнение в края на миналата година гръцкото правителство даде на китайските инвеститори цяло пристанище на концесия с договорката те да разширят капацитета му. Там има реални действия, нещата се случват реално. А в България изглежда смятаме, че ако говорим за китайски инвеститори те ще дойдат. Къде е пристанището, летището и т.н., което сме предложили на китайските инвеститори? Няма такова нещо. В България огромната част от инфраструктурата е в държавни ръце, държавата не може да я управлява и да привлича трафик. По този начин трудно може да очакваме някой да дойде да я използва, при това качеството й не е високо. 

Процедурата по отдаване на концесия е продължителен процес, който изисква преговори в течение на 2 или 3 години. Колкото по-рано започне да се действа, толкова по-добре. Но засега не виждаме конкретни действия и китайските инвеститори идват у нас само на приказки ...

Като говорим за приказки, реалистична ли е прогнозата на Министерството на финансите за 0.7% ръст на БВП тази година. След като през първото полугодие спадът бе 2.5%?

Ако си спомним, МФ на няколко пъти променяше прогнозите си. Първоначално се предвиждаше спад от 2%, после ръст от 0.5%, след това 1% ръст, сега прогнозата е понижена до 0.7%. Тоест има доста прогнози на МФ. Изглежда те се колебаят не само в една посока, тъй като последната прогноза е понижена. Това само по себе си е индикация, че нещата не се развиват толкова добре, колкото би трябвало. В Естония също ревизират много прогнозите си, но само и единствено нагоре. Естония през тази година се очертава сред страните с най-висок растеж. В България прогнозите изглежда говорят за това, че и самото министерство вижда, че нещата не вървят толкова добре, колкото те твърдят. 

А впрочем 0.7% растеж е постижим дори само заради ръста на износа. При това базата у нас е толкова ниска след спада от близо 5% през миналата година, че подобен ръст от 0.7% е възможен. Още повече нашите основни външни пазари се възстановяват /например Турция с 10% ръст на БВП/ и това няма как да не доведе до някакво увеличение на износа. Въпросът е как да се постигне висок растеж и това няма да стане, ако чакаме някой да ни издърпа отвън. В самата България трябва да има условия за инвестиции, за нови проекти, за нови работни места. Тези условия засега ги няма нито като бизнес среда, нито като доверие към страната. И пак се връщаме на темата за дефицитите в бюджета. Докато правителството говори постоянно за харчене на резервите и дефицити, ще е трудно да се възстанови това ниво на инвестициите, което имахме преди кризата. Например Естония си реши проблемите с дефицитите и инвестициите нараснаха с пъти, а страната дори стана член на еврозоната. Когато си решим базисния проблем с риска от фалит, тогава ще привлечем инвестиции. 

Независимо какви данъци предлага страната ...

Разбира се. И отрицателни данъци не могат да привлекат един инвеститор, страхуващ се от фалит. Не можем само с едно от нещата да се движим напред, трябва да се движим в пакет. 

Във връзка с Ваше изказване, че се задава втора вълна от кризата и са нужни буфери на България, как си ги представяте? 

Нашият бюджет за догодина се базира на доста оптимистичното допускане за нарастване на икономиката с около 9 млрд. лв. през 2011 г. Но в бюджета няма стрес тест – не е ясно какво ще се случи, ако икономиката не нарасне толкова. Какво ще се случи с приходите, дефицита, финансирането на този дефицит? Няма ли да фалираме, подобно на други страни в региона?

Имаме нужда от повече предвидливост, защото рисковете от повторение на кризата са много високи. Според скорошно изследване в около половината от случаите когато е имало тежка световна криза, след 1.5 – 2 години е имало втора криза. Затова бюджетът трябва да е готов: да има достатъчно фискален резерв, в самия бюджет да има буфери /тоест ако не се случат достатъчно приходи/, с разходни буфери.

Вече една година правителството е на власт и виждаме как министрите и премиерът постоянно искат да харчат пари, които ги няма в бюджета. Винаги има извънредни разходи и финансовият министър изглежда няма власт да ги спре. 

Какъв инвестиционен съвет ще дадете на читателите на DarikFinance.bg?

Считам, че повечето хора не трябва да се опитват да се държат като спекуланти, защото повечето хора не стават за спекуланти. Затова според мен най-добрата стратегия е да има по-голяма диверсификация на портфолиото, включително географска, по валути, по отрасли и инвестиционни инструменти. Така че каквото и да се случи с един инструмент, това да не завлече цялото портфолио надолу. И разбира се в портфолиото да има и по-солидни и ликвидни инструменти, включително дял в банкови депозити или ценни книжа, които лесно да могат да се обръщат в пари, защото човек никога не знае кога ще му се наложи. А едва ли е добре да се продават акции на сегашния нисък пазар. Човек винаги трябва да има една по-ликвидна част, с която може да се раздели лесно. 

Балон ли е златото или има фундамент поскъпването му?

Според мен възможно е и двете твърдения да са верни едновременно. Очевидно има фискални проблеми и има притеснение дали дълговете няма да бъдат изплатени с помощта на инфлацията. Но ако това не се случи, цената на златото ще спадне. Въпросът е доколко вярвате, че правителствата могат да се справят с фискалните си проблеми, без да печатат пари. Ако вярвате, че могат – значи златото е балон. Ако не вярвате – то за вас е стабилен актив, в който да инвестирате. Може би чак след 20 години ще разберем кое от двете допускания е било вярното.