Европейският фонд за сближаване, известен повече като кохезионен, както и Европейският фонд за регионално развитие /ЕФРР/ са сред най-важните механизми, предвидени от Брюксел са преодоляване на различията между 271-те региона на съюза. Показателен за тази цел е фактът, че в настоящия бюджет на общността за периода 2007-2013 г. за кохезионна политика са предвидени общо 347 млрд. евро. От тях 5,48 млрд. са предвидени за България – 2,28 млрд по кохезиония фонд и 3,2 млрд. под ЕФРР. Стига за може да си ги вземе.

Изчисления на експерти, работещи за Европейската комисия, представени пред ограничен брой журналисти в рамките на Отворените дни по време на Осмата европейска седмица на регионите и градовете в Брюксел от 4 до 7 октомври показаха, че в средата на бюджетния период България е далеч от усвояването дори и на минимална част от тези средства. Договори има за едва 31% от те зи средства, верифицираните са само 6,2%, а сертифицираните – 5,1. В абсолютни цифри това означава съответно 1,72 млрд., 342 млн. и 277 млн. евро.

Най-добро е положението по оперативна програма “Конкурентоспособност” – 17,2% сертифицирани средства по проекти, а най-зле – по “Околна среда” – едва 0,1%. Другите три програми – “Регионално развитие”, “Техническа помощ” и “Транспорт” варират между 2,8 и 3,7% сертифицирани средства. Експертите обясняват високия процент в “Конкурентоспособност” на фона на останалите програми с факта, че по тази програма проектите се пишат и доказват по-лесно. Реално от сертифицираните 170 млн. 169 млн. са по инициативата “Джереми” за съвместни европейски ресурси за малки и средни предприятия, която не изисква реални физически резултати на терен.

А иначе кохезионният фонд е предвиден най-вече да финансира големи инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта. Плановете на ЕС предвиждат благодарение на усвояването на структурните фондове БВП на България да се увеличи с около 15% до 2020 г., а на глава от населението да достигне 51% от средното ниво в ЕС.

Експертите обаче са на мнение, че е малко вероятно това да се случи, най-вече поради липсата на нужния административен капацитет за писането на така необходимите проекти, без които усвояването на средствата е невъзможно. Според тях в средата на бюджетния период вече е твърде късно да се мисли как да се ускори усвояването на средствата по фондовете в рамките на този бюджет. По-разумно би било отсега да започне подготовката на проекти за следващия бюджет на ЕС, започващ през 2014 г., за да може усвояването на средства по фондовете да стартира от самото начало на бюджета.

Важен за развитието особено на кохезионния фонд ще бъде и редовният доклад за състоянието му, който излиза веднъж на две години се чака през ноември. Всички, които имат желание да се ползват от него обаче трябва да са наясно, че във визията на ЕС той е инвестиционен инструмент, а не благотворителна политика.