Днес имаме по няколко телефона, но нямаме по няколко деца. Така италианският министър на икономиката и финансите проф. Джулио Тремонти (Giulio Tremonti) описва ерата на „пазанризма”, в която живеем. В новата си книга „Страхът и надеждата” Тремонти задава седем ключови думи: ценности, семейство и идентичност; държавност, ред, отговорност, федерализъм. Те трябва да направят Европа по-добро място за живеене, в което „съм” е по-важно от „имам”. Още за тезата на проф. Джулио Тремонти разказва Йордан Василев, който преведе последната му книга.

 

Какво представлява „пазарнизмът”?

 

Пазарнизмът представлява идеологията, която през последните 15 – 20 години беше пряко наложена в Европа, без да бъде директно анонсирана. Това е „политиката на неполитиката”, оставянето на пазара и на икономиката да играят съществена роля в социалната политика. Т.е. икономиката може всичко, тя е всичко за всеки.

 

Повече страх или повече надежда има в настоящата ситуция и какво е решението, според проф. Тремонти?

 

Според него, разбира се, има повече надежда. Той по-специално разглежда Европа и това, че първият проект за Конституция, в който бяха залегнали християнско – юдейските корени, беше отхвърлен много безапелационно от еврпейските народи. Всъщност, „Европа – пазарът” трябва да бъде „Европа – политиката”. Трябва да има Европейски парламент, който да решава проблеми. Европа трябва да има крепост, с която да успее да опази своите граждани от глобалния свят, който не е само пазар. Там има и империазилъм, има нови социално – икономически отношения, каквито например има в Китай. Общо взето, всички страни извън Европейският съюз имат своите национални политики и са представени в Световната търговска организация посредством собствените си правителства, а ние – 27 държави, сме представлявани само от един еврокомисар.

 

Какви са решенията, които предлага проф. Тремонти?

 

Те са синтезирани в тези седем ключови думи, с които той определя европейските политики (бел. ред. – ценности, семейство и идентичност; държавност, ред, отговорност, федерализъм).

 

Това е завръщането към европейските ценности, идентичността и семейството като основна клетка на развитие. Т.е. много сериозно стимулиране на запазване на семейството – християнското семейство на двама души, които теглят колата заедно, а не пазаруват юридически шопинг на гишето в общината, когато се женят с договор. Договорът на семейството е морален, етичен, той е обвързващ по друг начин, докато пазарнизмът прехвърля това към чисто финансови взаимоотношения.

 

Необходимо е да се завърнем и към реда. Според него обаче е нарушена пропорцията между количеството на правните норми и качеството им. Трябва да бъде опростено както европейското законодателство, така и в националните законодателства, които така или иначе са свързани.

 

Отговорността като формула за отношение на гражданина и обществото трябва да се върне в онзи етичен кодекс, който винаги сме влагали в нея – човекът е по-важен, животът, свободата, неговото достойнство са много по-важни, отколкото плащането на данъците, връзката между държавата и индивида.

Човекът е социално животно. Хората живеят в общности и искат да чувстват еднакви обвързвания с хората, които са до тях. Това е вид отговорност към семейството, към обществото.

 

Федерализмът е може би най-интересната тема от гледна точка на икономиката, защото в момента дори в Италия се прокарва новият закон, който касае т.нар. фискалнен федерализъм - прехвърляне на публичните финанси от централното ниво на държавата към местните органи. Така се създава отговорност в местните органи, освен това се получава много по-широка прозрачност. Когато общините или регионите започнат да управляват своите бюджетни средства, не само да са разпоредители, а и стопани, ще се промени много ясно позицията на тези малки управляващи структури. Защото при тях тази взаимовръзка между представителството в демокрацията не може да бъде в старата форма от времето на английските колони – няма да плащаме данъци, защото нямаме представителство.

 

Проф. Тремонти застъпва тезата, че преките данъци трябва да отпаднат…

 

Тук вече става дума за една съвсем различна данъчна география. Структурата на обществото вече изключва наличието на огромни маси, които трябва да бъдат облагани на принципа на персоналните данъци. В ерата на консуматорското е редно да се облагат стоките, а не хората. Тази теза е част от проекта за фискална децентрализация.