Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch

Как ще се отрази кризата в България?

Българският финансов сектор е достатъчно интегриран в глобалната финансова система, за да има директни ефекти на настоящата финансова кирза – както стана популярна „ликвидна криза” – върху финансовите пазари у нас. Най-бързо и най-видимо беше почувствано това на фондовата борса в София, която регистрира значимо понижение на ликвидността и на индексите, които съдържат информация за цените на българските акции. Не толкова видимо, но все пак очаквано и със значими ефекти за някои, е покачването на лихвите по кредитите и намаляването на готовността на банките да кредитират частния сектор. Пазарът на имоти тепърва ще се настройва към новата ситуация. Той е по-муден и по-ниско ликвиден от пазара на други активи, затова ще му трябва малко повече време, за да отрази кризата напълно. Вече има ясни сигнали за свиване на обема на сделките в най-големите градове, но не задължително съпроводени с намаление на цените при сключване на сделки. Все пак ликвидната криза е такава, която ще засегне основно проекти, които имат нужда от текущо финансиране. Малка част от жилищата в големите градове ще бъдат засегнати от това. По-значителен негативен ефект ще има във ваканционните имоти или т.нар. „втори домове”.

Какво може да направи правителството, за да се предпазим максимално от ефектите на кризата?

Конкретно по отношение на световната криза – не много. Това е откровен отговор и всеки популизъм с (измислени) възможности на властта да противодейства на ефектите на кризата може да бъде опасен и контрапродуктивен. Честно правителство е най-доброто за икономиката в такъв момент. Има неща, които правителството може и трябва да направи независимо дали има криза или - не. В крайна сметка, не е нужно да си болен, за да приемаш витамини. „Витамините” са по-смела реформа в публичните сектори, съкращаване на ненужен държавен апарат, намаляване на непреките данъци и осигуровки, по-ефективни и полезни публични институции, по-надежден съд, по-прозрачно изразходване на публичните средства – накратко, по-благоприятна бизнес среда, която да задържи и местните, и чуждите инвеститори.

Какво може да направи бизнесът, за да ни/се предпази от кризата?

Бизнесът и гражданите може да научат първия си урок по участие в „глобалния капитализъм”. Част от полезното знание, което донесе кризата, е всъщност повторение на стари уроци – кризи, предизвикани от недалновидни държавни политики. Меката парична политика – времената на изкуствено ниски лихви – не може да продължава вечно. Когато лихвите се наложи да бъдат вдигнати (поради риск от инфлация най-вече), настъпват тежки времена за някои дълги инвестиционни проекти. Новата цена на капитала прави твърде скъпо довършването на започнатото и тогава част от капитала се оказва изразходван без смисъл. Важни уроци тряба да научат и финансовите институции. Да обвързваш решенията си с държавно-спонсорирани схеми, както основно се базира ипотечният проблем в Америка, е рисковано начинание. Държавата може да фалира, противно на това, което пише в учебниците по финансов мениджмънт. Инвестиции в държавно гарантирани проекти може да са по-рискови от редица частни начинания.

Какво ще е отражението върху растежа на икономиката ни?

Ако трябва да съм брутално откровен, прогнозата е наистина невъзможна. Възможните сценарии може да включват забавяне на ръста на инвестициите в основен капитал, намаление на индустриалното производство, забавяне на ръста на износа, комбинация от всичко това, както и много други неща, за които сега дори не се сещаме. Но има ли наистина значение това, че не разполагаме с точна прогноза? Кое ще се промени, ако БВП расте не със 6.4%, ами с 3.2%? (освен самата абстрактна цифра за растежа на БВП, разбира се)? В крайна сметка, на индивидуално ниво – бизнес и домакинство – хората се вълнуват от цените на конкретни пазари, от заплатите, от лихвите. Дори средната инфлация не е от голямо значение в бизнес планирането. Релевантните въпроси са дали и как се е променил шансът да изгубиш работата си, да обеднееш, да не получиш очакваното увеличение на заплатата. Според мен кризата наистина променя тези шансове. Но и създава много нови шансове – цените на редица активи поевтиняха, сега със същите спестявания в банката може да си купим много повече акции, както и кв.м. РЗП в Слънчев бряг ...

Управляващите в момента лансират тезата, че всъщност затова, че ние не сме толкова развит пазар, ефектът ще е много по-незначителен отколкото върху други, добре развити икономики. Но всъщност така ли е?

Не знам как точно управляващите измерват ефекта, за да го сравняват с други икономики. Има един прост начин да измериш ефекта за политиците – размера на бюджетни разходи и гаранции, за които ще има натиск от потърпевши от кризата. Докато в Америка и Западна Европа имаше ясно изразен такъв от страна на (определени играчи от) финансовия сектор, тук няма такъв. Затова може би реториката е, че ефектът ще е по-малък. Аз също очаквам и се надявам той да е по-малък за българския държавен бюджет отколкото за германския и английския.

През последните години безработицата у нас значително намаля, може ли да се очаква началото на обратния процес?

Едва ли.

В дългосрочен план какво да очакваме да се случи?

Предстои дълга и тежка интелектуална битка за смисъла и ползите от „свободния пазар” или „либералния капитализъм”. Кризата на финансите ще даде нови аргументи в ръцете на социалисти, нео-кейнианци и меркантилисти. Ще бъде трудно да предотвратим настъпващата национализация на финансовите пазари, но сме длъжни да я предотвратим. Несигурността в икономиката няма да намалее с вкарването на повече държавни чиновници в управлението на глобалните финанси. Повече държава означава повече политическа несигурност. Сега настъпва важен момент за либералните интелектуалци – ние трябва да определим точно разликите между политическата и пазарната несигурност. Първата ражда проблеми, блокира инвестиции, обрича на бедност. Втората носи моментни загуби за някои играчи в конкурентната битка, но дългосрочни ползи за всички. В политическата несигурност се раждат войни. В пазарната несигурност се раждат интернет, мобилните телефони, лекарствата срещу алцхаймер и рак, хибридните автомобили и новите източници на енергия.

* Материалът не е препоръка за покупка или продажба на акции