В задачите на ГЕРБ в новия Европейски парламент влиза възстановяване и утвърждаване на позитивния образ на България. Така Румяна Желева, водач на евролистата на ГЕРБ, обобщи най-важната задача на партията след изборите в предаването „Седмицата" на Дарик. „Трябва да признаем, че първите две години от членството на България не бяха усетени от българските граждани като реално подобрение на техния живот. Получи се така, че България към двете теми, по които беше приета с дефицити - това са борбата с корупцията и организираната престъпност, добави още една проблематична зона -  управлението на европейските средства", уточни тя. Фактът, че сега ЕК пише не един, а два доклада за България, тя тълкува като ясен знак за разрушено доверие.

По думите й българските депутати трябва веднага да се включат активно в работата по целия европейски дневен ред на парламента. „Нашата важна тема е да възстановим достъпа до блокираните средства за България", изтъкна още Желева и припомни, че тя е докладчик по междинния преглед за изпълнението на финансовата рамка 2007-2013 г.. „Този преглед вече е направен. В момента се чакат данните от държавите членки за да се извърши една голяма процедура по опростяване на правилата, регламентите, чрез които се получават средства от държавите членки".

„Процесът на опростяване е много важен за всички инструменти, които има Европейския парламент - както за общата селскостопанска политика, така и за политиката за сближаване. Задача на следващия Европарламент ще бъде да участва в реформата на бюджетната рамка на съюза", изтъкна още тя.

Относно независимостта на Европа от Русия, Желева заяви, че „споразумение с руснаците трябва да има и ще има". „Дебатът се води дълго, защото Европейската енергийна харта трябва да бъде част от това споразумение. ГЕРБ е за провеждането на обща европейска енергийна политика. Основа за това ще бъде приемането на Лисабонския договор и влизането му в сила", каза тя. По думите й чрез такава политика се допуска възможността за развитие на българската ядрена енергетика.

Румяна Желева уточни, че „безусловно споразумение с руснаците няма да има, след газовата криза, предизвикана от търговския конфликт между Русия и Украйна" и припомни, че по времето й целия Европейски парламент е работил усилено в помощ на България, защото нашата страна се оказа единствената, която беше на 100% зависима енергийно от Русия.

В контекста на въпроса има ли разминаване при прилагането на правата на човека в Европа и България, Желева коментира случая в Асеновград. „Това, че един международен акт се прилага по този начин, поставя въпроса за върховенството на закона и  неговото прилагане в България", каза тя. „В този случай има една арогантност по отношение на законоприлагането", уточни Желева и даде пример с промяната на изборното законодателство месец преди да има избори. „Това в никоя европейска държава не може да се приеме за нормално и като уважение към гражданите, които трябва да бъдат приканени към урните. С това се поставя под съмнение техния информиран избор и възможността за това", категорична беше тя.

Според нея в правосъдието България трябва да се направят много неща. „В тази област действа т.нар. мониторингов механизъм , контрол и наблюдение от страна на Европейската комисия. Там има шест ясни критерия и непрестанно излизат доклади, които критикуват и констатират, че българското правителство не е в състояние да покаже конкретни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията по висшите етажи на властта", напомни тя и уточни, че според нея трябва да се продължи със спазването на тези правила.