През последните няколко дни в публичното пространство постоянно се разменят политически удари и контраудари между управляващата партия и основната опозиционна сила. В центъра на битката е референдумът, който ще се проведе тази неделя.

 

След като БСП събра достатъчно подписи, за да се проведе национално допитване за строежа на АЕЦ "Белене", депутатите от ГЕРБ гласуваха въпросът в референдума да бъде "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?".

 

Така хората, които ще отидат да дадат гласа си в неделя, няма да одобрят или отхвърлят проекта за АЕЦ "Белене", а изграждането на хипотетична нова ядрена централа в непределно бъдеще.

 

Въпросът на референдума по никакъв начин не касае и плановете на ГЕРБ за строеж на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". Това ще бъде допълнителна мощност към вече съществуващата централа.

 

Но БСП не се отказа да използва допитването като средство за набиране на политически дивиденти и обяви, че всъщност ще се гласува за или против АЕЦ "Белене", въпреки че очевидно не е така.

 

Това обаче позволи на социалистите да поставят дебата в контекста на дългосрочната си политическа линия на подкрепа за проекта, а ГЕРБ пък получи възможност да опонира на опозицията с това, колко неизгодно е построяването на втората атомна електроцентрала за българската икономика.

 

От БСП обявиха, подкрепени от руската страна, че цената на проекта е 6.3 млрд. евро, а управляващите заявиха, че става дума за над 10 млрд. евро. На пръв поглед едната от двете цени не е вряна. Но всъщност и двете са верни.

 

Във вторник директорът на департамента за комуникации на "Росатом" Сергей Новиков обяви, че цената на двата енергоблока на АЕЦ "Белене" към 2010 г. е била 6 297 милиона евро. Става въпрос за стойността, индексирана с инфлацията от 2006 г. върху базовите 3 997 млн. евро.

 

В същото време, в поръчаното от ГЕРБ проучване за цената на централата, консултантите от HSBC изчислиха, че АЕЦ "Белене" ще струва 10.3 млрд. евро. Приблизително такава е и оценката на оттеглилия се инвеститор RWE.

 

Разликата идва от това, че се оценяват различни неща. "Росатом" дава цена за два реактора и тяхното монтиране.

 

Но освен реакторите с прилежащите бетонни кожуси и охладителна система, една ядрена електроцентрала включва турбини, системи за сигурност, охранителни системи, електрическа мрежа с прилежащата инфраструктура, като трансформатори, административни сгради, жилищни помещения за персонала и т.н.

 

За АЕЦ "Белене" се предвиждаше системите за сигурност и мониторинг и електрическата инфраструктура да бъдат изградени с немски и френски технологии.

 

Така и цифрите давани от БСП и тези на ГЕРБ са верни, но едните касаят само ядрената част на централата, а другите – общата стойност на проекта.

 

По отношение на това дали АЕЦ "Белене" е скъпа – истината е, че не е. Цена от 10.3 млрд. евро е сравнително ниска за такъв проект. При това трябва да е ясно, че тези средства ще бъдат изплащани в продължение на от 5 до 20 години в зависимост от избраната схема на финансиране.

Има предостатъчно доказателства, че проблемите в проекта са заложени още при управлението на тройната коалиция.

Първо, НЕК беше определена като гарант, с всички нейни активи, за българското участие в АЕЦ "Белене". Освен това работата по изграждането на централата беше стартирана от "Росатом", въпреки че нямаше подписано окончателно споразумение. Такова споразумение все още не е подписано и така всички дейности и инвестиции, извършени по проекта АЕЦ "Белене", са фактически незаконни, според българското законодателство.

 

В тази ситуация ГЕРБ можеха да проведат нови преговори и да подпишат окончателно споразумение с "Росатом" или да се откажат от изграждането на централата. Вместо това управляващите в продължение на близо 2 години се чудиха дали да строят или не АЕЦ "Белене. Междувременно руската компания построи единия от реакторите и продължи работата по площадката на проекта. Дейности, за които в момента руснаците искат да им се плати.

 

От 2006 г. насам проектът АЕЦ "Белене" беше изоставен от няколко големи международни компании. Последователно от него излязоха германските RWE и Siemens, френската Areva, и накрая дори банката, управляваща финансирането му – BNP Paribas. Официалните причини за отказа на всяка една от тях бяха различни. Но реалната беше, че две последователни правителства, едното водено от БСП, а другото от ГЕРБ, не застанаха категорично зад проекта АЕЦ "Белене".

 

В заключение, независимо от финансовите параметри, екологичните съображения и икономическите ползи, едно е безспорно - АЕЦ "Белене" вече е един напълно компрометиран от българските политици проект.