Самодоволна Германия трябва да се примири със задлъжняването на еврозоната или да напусне валутния съюз, според Амброуз Еванс-Причард, международен бизнес редактор в Telegraph.


Ако Германия и нейните съюзници, подкрепящи твърдата монетарна политика и стабилността на единната валута действително искат да спасят еврото, те трябва да престанат да се преструват и да се изправят пред мрачната действителност на Трансферния съюз, като се откажат незабавно от налагането на пагубната и реакционна политика на дефлация на дълга на Южна Европа и Ирландия.

 

Човек може да съчувства на германския народ, пише Причард. Неговите лидери през 1990-те заявиха че "глад в Бавария" е по-вероятен от абсурдното предположение, че Германия може да спасява страни, в резултат на създаването на еврозоната.

Но събитията се развиха така, че вместо да проповядва калвинистка правда, тевтонският блок е необходимо да поеме отговорност за капиталовите потоци, търговските дисбаланси и кумулативни грешки, които водят до провала на Европейския съюз.

Според Причард ЕС трябва да се превърне в дългов съюз, финансиран с еврооблигации и калибриран с традиционните линии на МВФ за Ирландия, Гърция, Португалия и Испания, ако е необходимо. А Европейската централна банка трябва да ограничи дефлацията на цените на основните продукти в поразените от фискални проблеми страни, дори с това да предизвика силно покачване на инфлацията в Северна Европа.

 

Но от ЕЦБ са убедени в обратното и продължават свиването на паричното предлагане М3 и кредитите за частните фирми, а тевтонският блок нанася все повече щети на социалната структура на Южна Европа. Ако продължават с фанатизма си, германците трябва да се оттеглят от паричния съюз и да позволят рязко покачване на инфлацията, примерно с 30%, въвеждайки два вида евро - едно "двойно" за Германия, друго обикновено за останалите страни.

Вътрешната корекция може да се направи за една нощ, ако е необходимо, с временен контрол на капитала. Останалите членки на еврозоната ще бъдат подложени на относително безпроблемна девалвация на дълга до нива, които отразяват реалността на дефицита по текущата сметка и производителността на труда.

 

Държавите кредитори би трябвало да са готови за рекапитализиране на собствените си банки, за да ги укрепят срещу системен шок, като така ще споделят тежестта на дълговите проблеми в съюза.

Причард смята, че вместо да предприемат реални действия, лидерите на ЕС просто следват германския път, вървейки към задънената улица. Канцлерът Ангела Меркел трябва да знае, че испанската държава няма да може да рефинансира на поносима цена 300 млрд. евро дълг през следващата година.

 

МВФ също вижда проблеми в политиката на ЕС, като според анализаторите на фонда продължителен период на дълбока рецесия ще намали способността на погасяване на кредита на домакинствата и бизнеса, и ще повиши банковите загуби над сегашните прогнози.

 

От Международния валутен фонд считат, че има значителни рискове, които биха могли да повлияят на капацитета на Ирландия да възстанови средствата, заети от Фонда, като за тези рискове допринасят спадът на заплатите и дефлацията на суверенния дълг.

За Причард е парадоксално, че ЕС продължава с политиката на изтезания на засегнатите от фискални проблеми държави, вече хванати в капана на дълга, като ги принуждава да намаляват заплатите и да предизвикват вътрешна девалвация.

 

Нека не се забравя, че Ирландия и Испания имат проблеми, защото ЕЦБ доведе до срив в реалните лихвени проценти до 1-2% преди кризата. Резултатът може да е подобен на този от "златния стандарт" в Германия в края на 1920-те години, когато американските банки финансират германския кредитен балон. Спукването на този балон обаче доведе до унищожаването на немската демокрация.