Германският канцлер Ангела Меркел е основната пречка пред икономическото възстановяване на Европа, смята аналитикът на Business Insider Томас Хърст.

"Вероятно това звучи странно, защото последните месеци именно Германия прокара пътя за множество изненадващи мерки, свързани с положителните икономически промени, но правителството на Ангела Меркел си остава най-голямата заплаха за зараждащия се икономически подем в Европа", пише той.

Според Хърст същността на проблема е в историческия страх на немците от хроничната инфлация.

Именно този страх е заплаха за устойчивия икономически растеж на еврозоната. Изглежда необходимостта от предпазливост за немците е по-важна от разумната икономическа политика.

Хърст се спира на разликите между силните и слабите икономики в Европа по отношение на безработицата.

За Германия и Австрия сегашното 5-процентно равнище на безработицата се смята за естествено и по-нататъшното му понижаване ще доведе до повишаване на заплатите на работещите.

Това рязко контрастира с положението в Испания и Гърция, където равнището на безработица е над 20% и дори резкият икономически растеж няма да повлияе върху равнището на заплатите.

Според Хърст при такава съществена разлика би трябвало да има и различни основни лихви на централните банки. Но доколкото тези страни имат обща валута, паричната политика на Европейската централна банка е една и съща. Тя е твърде мека за силните икономики и доста твърда за слабите.

В Германия заплатите наистина се увеличиха, както и равнището на потребителско доверие, и това би могло да донесе ползи не само на немците, но и на периферията на ЕС.

Само че за целта правителството на Ангела Меркел трябва да допусне повишаване на инфлацията в Германия. Това обаче е сценарий, до който "ултраконсервативните" германци едва ли ще прибягнат.

Анализът на Хърст намира потвърждение и в позицията на немският финансов министър Волфганг Шойбле, който заяви днес, че търговският излишък на Германия не е проблем за останалите членки на еврозоната.

Големият излишък по текущата сметка, равняващ се на над 7% от брутния вътрешен продукт страната се счита за една от основните причини за дисбалансите във валутния съюз.

Германия миналата година постигна балансиран бюджет за първи път от 1969 г. и притиска останалите страни от еврозоната да следват примера ѝ, вместо да се опитат да стимулират икономиките си чрез по-големи публични разходи.