Политиците планират, гражданите протестират – така Spiegel коментира възхода на новата „протестна култура“ в Германия, която се противопоставя на големи проекти като електростанции, мостове, дори Олимпийски игри. Хората начело на страната виждат в това заплаха за конкурентността на Германия – но изчерпва ли това отношение всички аспекти на проблема?

Политиците твърдят, че без някои проекти бъдещето е опасно, дори невъзможно. Гражданите не искат да слушат аргументите им. Думи като „прогрес“, „иновации“ и „бъдеще“ и особено готовността да се използва сълзотворен газ и полицейски палки за налагането им вече не очароват никого.

Знаков за Германия ще остане протестът срещу проекта „Щутгарт 21“, предвиждащ през града да минава нов пътен възел между Париж и Будапеща. През нощта срещу 1 октомври в градския парк бяха изсечени дърветата, които пречат на изграждането на подземна жп гара и разширяване на релсите. Спонтанното гражданско недоволство беше окървавено от полицията.

Изглежда обаче, че протестът има по-дълбоки корени от защитата на дърветата. Сякаш населението на Германия вече е против големите проекти, или поне против не търпящия възражения начин, по който политиците искат да ги наложат.

В Германия се развива културата на „против“, която се стреми към минимум риск – коментират индустриалци. Гражданите във ФРГ са развили вече „протестен рефлекс“, с който всеки нов инвеститор вече трябва да се съобразява и това е много неприятно и опасно. Има нова дискусионна култура сред гражданските слоеве по въпроси от местно значение – контрират ги профсъюзите.

А научният директор на Института за изследване на бъдещето Ролф Крайбих заявява: „Според мен е добре това, че имаме „против“ - република“. Според Крайбих някои големи проекти като Щутгарт 21 откриват огромни перспективи. Въпреки това, колкото и да е странно, по тях не са правени обективни и цялостни оценки на ефектите. И ако се приложи комплексен анализ ще се окаже, че твърде често голямото се гради върху пясък.

Германското списание в тази връзка прави преглед на няколко големи проекта на различни места в страната и на обществената реакция срещу тях. Мост с дължина 19 км над Балтийско море трябва да съкрати с един час пътя между Копенхаген и Хамбург. Строителството започва 2013 г. и свършва 2018 г. Разходите са 5.5 млрд. евро. Кой може да е против подобно бъдеще?

Профсъюзите, зелените и левицата обаче възразяват, че приходите не оправдават разходите. Местните жители се боят, че доходите им от туризъм ще спаднат по време на голямото строителство. Фериботните превозвачи са против, тъй като ще се загубят работни места. Защитниците на околната среда предупреждават за негативните ефекти върху миграциите на китовете и делфините и прелетните птици, както и за неочаквани ефекти върху посоките на морските течения.

И така нататък. Но ако не се организира масова съпротива, политиците ще осъществят големите си планове. В провинцията обаче не може да се намери импулс и човешки ресурс за толкова масови протести, колкото например в Щутгарт. Така че големите градове имат по-голям шанс да се противопоставят на нежеланото развитие.

Сред другите противоречиви мегапроекти в Германия са хранилище за радиоактивни отпадъци /Горлебен в Долна Саксония/, най-модерният ТЕЦ на въглища в Европа на E.ON, кандидатура за зимна Олимпиада в Баварските Алпи през 2018 г. /най-силно против идеята, тръгваща от Мюнхен, са местните градове, подели инициатива NOlympia 2017/, удължаване на Берлинската магистрала от Нойкьолн до Трептов, високоскоростен влак от Хановер до Бремен и Хамбург /протестират селяните, които очакват да бъдат „разсечени“/, вдълбаването на устието на Елба пред Хамбург, нови летища във Франкфурт, Мюнхен, Берлин – списъкът става огромен.

От една страна това говори, че Германия, икономическият мотор на Европа, жизнено бучи. Но от друга страна богатите й граждани не искат да виждат бъдещето си в стоманобетон. Намирането на компромис в много случаи ще се окаже невъзможно. Засега е трудно е да си представим как демократично избрано правителство ще може да си позволи дълго време да реагира на демократичните протести на гражданите с водни струи, примесени с черен пипер.