Има широко съгласие, че поредицата от спуквания на балони на жилищния пазар предизвика глобалната финансова криза от 2008-2009 г. и тежката рецесия, която я последва. САЩ са най-известният пример за комбинацията от слаби регулации и надзор над банките и политика на ниски лихвени проценти, която доведе до надуването на балоните. Но такива имаше е много други страни като Великобритания, Испания, Ирландия, Исландия, Дубай и т.н.

 

Сега, пет години по-късно, са налице всички признаци за повторение на събитията. Балони в цените на имотите се надуват на жилищните пазари в Швейцария, Швеция, Норвегия, Финландия, Франция, Германия, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Лондон.

 

В развиващите се пазари балони има в Хонконг, Сингапур, Китай и Израел, както и в по-големите градски центрове в Турция, Индия, Индонезия и Бразилия.


Признаците, че цените на жилищата са балонни, включват бързото им поскъпване, високите и покачващи се съотношения между между стойността на имотите и доходите на населението, високите нива на ипотечни задължения, като дял от общата задлъжнялост на домакинствата.

 

В повечето развити икономики балоните бяха надути за изключително кратко време благодарение на ниските лихвени проценти и политиките на количествени улеснения от централните банки.

 

Предвид анемичния растеж на брутния вътрешен продукт, високата безработица и ниската инфлация паричните улеснения доведоха до покачване на цените на активите и в частност на жилищата.

 

Ситуацията е по-сложна в развиващите се пазари. При някои от тях, като например Израел, Хонконг и Сингапур, са налице високи доходи на глава от населението, съчетани с ниска инфлация, което подсилва местните валути и води до засилване на вътрешното търсене на активи.

 

Други се характеризират с висока инфлация, като Турция, Индия, Индонезия и Бразилия. В Китай и Индия спестяванията на населението се насочват към жилищните пазари като хедж срещу покачването на потребителските цени. За балоните допринася и процесът на урбанизация.

 

Поради ограничените възможности за използване на лихвените нива в тези сложни ситуации, централните банки залагат на допълнителни регулации, за да ограничат надуването на имотните балони. Но преплитането на значителни икономически и политически интереси прави този подход трудно приложим в развиващите се страни.

 

Новите жилищни балони в глобалната икономика обаче могат да не се спукат скоро заради силите, които ги пораждат. В следващите месеци необходимостта от хеджиране срещу инфлацията ще нараства.

 

Освен това, много банкови системи имат по-големи капиталови буфери отколкото в миналото, което им позволява да се покрият загубите от евентуална корекция на цените на жилищата.

 

Въпреки това, в страните, където кредитополучателите могат да фалират по ипотеката си, ако нейната стойност надхвърля цената на имота, спукването на балоните ще доведе до банкови кризи.

 

А в държавите, където цялата сума е изискуема, независимо от стойността на жилището, ще се стигне до срив на богатството на домакинствата и на частното потребление, който ще бъде последван от рецесия и стагнация.

 

Това, на което сме свидетели в много икономики изглежда като повторение на забавен каданс на последния срив на жилищните пазари. И точно като миналия път, колкото повече се надуват балоните, толкова по-разрушително ще е тяхното спукване. /Нуриел Рубини, Project-syndicate.org/