Европейският стабилизационен механизъм започва да съществува от тази вечер, за да предоставя директна финансова помощ на страните в еврозоната, притиснати от дълговата криза. Той ще е постоянно действаща институция, независима от останалите органи на Европейския съюз и ще се ръководи от съвет на финансовите министри на страните-членки на монетарния съюз. Изпълнителен директор ще бъде Клаус Реглинг, който до сега ръководи Европейския фонд за финансова стабилност, чийто временно действащ мандат изтече.

 

Работещите във фонда са 40 души. Ресурсът, с който той разполага, възлиза на € 80 млрд., които ще са на разположение за моментално изплащане. Отделно чрез емисии облигации ще се набират допълнителни € 620 млрд. Пълният капацитет на фонда ще бъде достигнат поетапно до 2014 година. Мисията на ръководството му обаче е да покаже, че той разполага със средства да изпълнява функциите си още от първия ден на създаване.

 

Заемите, които ще може да предоставя, ефективно са лимитирани до € 500 млрд. Отделно фондът ще може да дава гаранции, които също са рестриктирани до € 200 млрд. Германският конституционен съд е институцията, която ограничи ресурсите на стабилизационния механизъм до тези суми. Тя ще има решаващ глас и ако фонда реши да пристъпи към процедура по увеличаване на капитала.

 

Европейският стабилизационен механизъм има и банков лиценз, което означава, че той може да набира средства от паричните пазари. Така той ще може да бъде участник в изкупуването на държавни облигации. До сега това бе възможно само на вторичен пазар, където тенденциите диктуват банките и индивидуалните инвеститори.

 

Това е причината, поради която някои смятат, че Европейският стабилизационен механизъм ще бъде добре дошъл за инвеститорите, които искат да се отърват от лошите книжа в портфейлите си и от облигации, които носят прекомерно висок риск. Според съществуващо в инвестиционните среди мнение Европейският стабилизационен механизъм ще бъде една голяма лоша банка, която няма да може да изпълни очакванията и ще ограничи полезността си в купуване на още малко време за Европа.

 

Съществуват обаче и позитивни мнения покрай стартирането на фонда и те изхождат от там, че предшественика му, Европейският фонд за финансова стабилност, не е регистрирал никакви загуби от създаването си през 2010 година до сега. Той запази първокласния си рейтинг от AAA и пласира успешно облигации за € 60 млрд. на пазарите. Агенция Муудис предупреди за опасност от евентуално понижение на рейтинга на фонда заради промени в статуса на страните, които стоят зад гърба му, така че тази опасност се пренася и върху неговата проекция - Европейският стабилизационен механизъм.

 

За разлика от Европейския фонд за финансова стабилност, който предоставяше средствата първо на държавата, а от там парите потичаха към закъсалите институции, Европейският стабилизационен механизъм ще може директно да инжектира парите в засегнатите банки. Така ще се избегне утежняването на държавния бюджет с нов дълг и показателите за дълг към Брутния вътрешен продукт на държавите, получили помощта, ще се запазят без промяна.

 

Първият клиент на фонда ще бъде Испания, която се надява да получи € 40 млрд. евро за рекапитализиране на банките. Кипър също се очаква да протегне ръка като клиент на Европейския стабилизационен механизъм, тъй като банковия сектор на страната пострада тежко от връзките си с Гърция.