Подобни неща се правят в Европа от сигурно 80 години. Оказва се, че съм „открил топлата вода“ - шегува се Милен Иванов, лесничей с 15 годишен опит. Иванов притежава българския патент за производството на специални пластмасови контейнери, в които се развиват млади фиданки. Според горския специалист, тази технология обещава икономии от милиони левове, но българското горско статукво характерно нехае. 

Въпрос за 4 милиона лева

Традиционният способ за производство на посадъчен материал в България е „в полето“. Там почвата първо трябва да се подготви, което е свързано със значителни разходи на труд, гориво, нужни са тежки машини. Семената се сеят нагъсто, след това издънките се разреждат, което пак е труд. Накрая фиданките за пресаждане се изкопават от земята – при което от кореновата им система остават сигурно 15%, обяснява Милен Иванов.

Освен че в този процес се вършат много безсмислени операции, от произвежданите по този способ фиданки се прихващат не повече от 30 – 40%. Отчитат се над 80%, но това надали е реално, твърди лесничеят. Тъй като се произвеждат много повече фиданки от нужното (по негови изчисления 2.5 пъти повече), плановете накрая все някак излизат. Това обаче се отразява на производствените разходи – по официални данни загубите са около 4 млн. лв. годишно.

По-добрите фиданки

Най-голямото предимство на метода „Контейнер за производство на фиданки със закрита коренова система“ е почти пълна кълняемост на посадените семена. Фиданките, които се развиват в конструираните от Милен Иванов контейнери, освен това растат двойно по-бързо: ако на полето за фиданките на иглолистните видове стандартно са нужни 2 години, в контейнера те са готови за присаждане още на първата година.

Експериментите показват, че дъб в подобен контейнер за 6 месеца достига 60 см. височина. Иноваторът лесовъд счита, че технологията му е особено приложима за залесяването на равнинни терени, например в Северна и Северозападна България, както и за широколистни видове като дъб, бряст и ясен. Сушата и ветровете в равнините стресират младите дървета, но фиданките, расли в контейнери, са много по-жизнени. Това е само едно от приложенията.

Самите контейнери, които Иванов е патентовал, са с обем едва 250 милилитра /17х5 см./. Фиданките развиват кореновата си система изцяло в тях, без досег с почвата, което позволява на корените да вървят право надолу. За това помага и специална рационализация на Иванов, която прави неговите контейнери по-добри дори от чуждестранните. Ако се сади дръвче с голи или заплетени корени – какъвто много често е случаят със стандартните фиданки – растението не може да се развие. „Садим загинали дървета“ - обяснява специалистът.

Лесничеят с лекота изрежда многобройните предимства на своята технология. Тя позволява например да се проследяват разходите за всяко растение: ток, тор, труд. Гарантирано е над 95%, почти 100% прихващане. Пестят се разходите за подготовка на почвата, както и голяма част от усилията по самото залесяване – един подготвен работник може да засади 60 контейнерни фиданки за час, което е несъпоставимо със сегашните норми.

Пести се време – освен че в контейнери се развива по-бързо, фиданката на практика може да се засажда във всеки период на годината. На стандартно произведената фиданка в България й е нужно време да се „окопити“, а това се спестява на контейнерната и тя се развива много по-бързо. Контейнерна фиданка може да се засажда целогодишно, докато „традиционна“ само ако е без вегетация. Спестяват се щети от болести и дивеч, разходи за отгледни сечи и т.н.

Контейнерното производство на фиданки позволява даже нещо повече – индивидуализация на всяко дърво. В България сякаш все още не се мисли много за това, но във Великобритания, където Милен Иванов работи в момента, маркетингът отдавна се е възползвал от новия порив на хората към природата. Една фиданка в контейнер е достатъчно компактна и устойчива, за да бъде изпратена по пощата. Тя може да се ползва например за корпоративен подарък или за различни социални инициативи.

Вековни традиции

И така, Милен Иванов, почерпил челен опит от разсадниците в Полша и Великобритания и разработил своя полезен и усъвършенстван модел, тръгва да го внедрява в българската реалност. Годината е 2009. Реакцията на Държавната агенция по горите, днес Изпълнителна агенция по горите, е: „технологията не е ясна“.

Също така му казват: „тепърва започваме да я изпитваме.“ Защото в интерес на истината ръководството на горския фонд не е сляпо за практиките в производството на посадъчен материал, които се прилагат от десетилетия в чужбина. И след една обмяна на опит, също през 2009 г., най-сетне и у нас започва експерименталното производство на фиданки в контейнери.

В момента така се работи в разсадниците край Ветрен и край Асеновград, научил е Иванов. Но там опитите се правят основно с кедър, който не е местен вид. Вероятно и затова според данните, с които той разполага, експериментът е в застой и доста контейнерни фиданки нямат реализация на пазара. Но по-важното за него е друго.

Контейнерите, които сега се използват, са вносни – на фирмата „Майер“. Докато Милен Иванов е категоричен, че неговият полезен модел може да се произведе от българска компания, с всичките произтичащи от това ползи за икономиката и бюджета. Производството дори би могло да получи финансиране по ОП Конкурентноспособност.

Нещо повече – Иванов твърди, че може да привлече и преки британски инвестиции в България за осъществяване на интегриран проект за производство на контейнери и оранжерийно производство на зеленчуци с използване на торфени субстрати и компост.

Но сякаш и това не е достатъчно. Ако ще си усложняваме живота с контейнери, защо да си играем и да ги произвеждаме, щом можем да ги внесем? „Сигурно вече имат /ръководството на ИАГ/ план за внос на контейнери, обслужващ определени интереси на някои хора. Макар че едва ли е бил обявен търг за това. Вероятно вече са сключени и договорите за внос“ - разсъждава този лесничей.

Не всичко е загубено

Първоначално в ИАГ го отстраняват с аргумента „когато реформата стане, ще видим“. След преструктурирането на сектора с приемането на новия Закон за горите, когато за пореден път Иванов се е опитва да заинтересува някого в изпълнителната агенция със своето нестандартно предложение, му отговарят: търсете контакт конкретно в предприятията.

Това е откровено прехвърляне на отговорността. Пращат ме в девета глуха – разсъждава изобретателят. И за съжаление Иванов в края на краищата стига до заключението, че положението в ИАГ е такова, че повече няма смисъл да разчита на каквото и да е от там. Но според него не всички шансове за прилагане на българския патент в България са загубени. 

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони в Програмата си за развитие на селските райони е предвидил безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ /мярка 223/.  В момента много собственици на земя се отказват да кандидатстват по тази мярка, въпреки че имат интерес – и причината до голяма степен е лошият посадъчен материал.

Плащането по европейските проекти е обвързано с прихващането на засетите фиданки – именно с това, в което технологията на Милен Иванов е най-силна. Разплащателната агенция би могла да разяснява предимствата на контейнерните фиданки на кандидатстващите стопани, а и директно да им препоръчва да ги избират – макар цената им да е с около 20% по-висока от „стандартните“ фиданки, резултатите са несравними.

Залесяване без фиданки?

Днес българските горски специалисти и еколози са съгласни, че в залесяването се крие голям шанс за българската икономика и общество. През ноември 2011 г. бе организирана конференция по темата, на която освен другото бе демонстрирана и впечатляваща самоувереност за „победите на българското залесяване през годините“. С 1.5 млн. ха залесени гори България се била превърнала в „зелената перла на Балканския полуостров“.

Да не слагаме сол в раната, да не влизаме в подробности за компрометираната стратегия след 1950-те за залесяване с несвойствени за нашите земи растителни видове: „войната“ с дъба и рушащите се днес „производителни“ иглолистни насаждения.

Масово залесяване е невъзможно без ясна стратегия за производство на посадъчен материал. Сам по себе си този факт е достатъчен, за да ни направи строго критични към типичното отношение, демонстрирано от ръководството на българската лесничейска колегия към иновацията.

В специализираната германска литература често се използва определението, че горският сектор е „капсулиран“. Горските специалисти са склонни да създават стена между себе си и останалия свят, те сякаш се затварят „в контейнер“. Значи все пак могат да се намерят допирни точки с бунтовното предложение за повече ефективност в залесяването?