Държавните болници да се приватизират, предложи здравно министерство с последните промени в Закона за лечебните заведения.

Те са неочаквани както за лекарите и пациентите, така и за политиците, и дори внесоха напрежение между министъра на финансите Владислав Горанов и на здравеопазването д-р Петър Москов.

Какво точно предвиждат промените стана ясно едва тази седмица, пише "Стандарт". Всички областни и университетски болници ще могат да се приватизират, като предимство при покупката ще имат лекарите в тях.

Ако ви звучи познато, припомнете си масовата приватизция и т.нар. Работническо-мениджърски дружества, които бяха използвани за парван за покупката на заводите на ниски цени.

Според д-р Петър Москов по този начин ще се налеят свежи пари в здравната система, ще се реновират болниците, а строежът на частни клиники ще спре.

Много от лекарите обаче смятат, че по този начин има опасност клиниките да се продадат на безценица, като напълно се съсипе здравната система у нас, а по-бедните хора трудно да намират къде да се лекуват.

Около 70 са болниците, които са над 50% собственост на държавата. Всички те в момента са част от забранителния списък за приватизация. Идеята на здравното ведомство е да се извадят от там и да се обявяват за продажба с решение на Министерския съвет.

Стойността им ще се определя по пазарна оценка и ще се публикува в Държавен вестник. Предимство при покупката ще имат лекарите, работещи в тях, както навремето имаха работниците в предприятията.

Ако се съберат 51% от медиците в тях като купувачи, ще могат да вземат съответната болница или част от нея. С предимство да купят кабинетите си ще се ползват и джипитата или специалистите в извънболничната помощ, които са на територията на съответната клиника и имат договор с НЗОК. Ако няма желаещи лекари да купят болницата, тогава тя се приватизира по общия ред - чрез публичен търг или предлагане.

Новият собственик ще бъде длъжен да запази всички лечебни дейности, които са правени до момента в клиниката. Постъпленията от продажбата ще се използват от държавата за здравни нужди.

Въпреки че на пръв поглед предложенията не изглеждат скандални, според медиците те крият много опасности. Основният проблем е, че точно тези държавни болници са основата на родното здравеопазване. Само те могат да се задължат от властта да поддържат клиники за лечение на всички заболявания, дори и на непечелившите - като детските или инфекциозните.

Само в тях доплащането от пациентите е ограничено или липсва. Така вътре се приемат и бедни хора, които са около 50% от живеещите в страната по различни оценки на синдикати, през Националния статистически институт, до външни експерти от Световната банка.

Единствено на тях държавата може да разчита в случаи на зарази като свински и птичи грип. Точно заради това досега нито една власт не си е позволявала да ги закрие или продаде.

Друг проблем са огромните дългове на тези клиники - над 400 млн. лв., които няма да позволят да се направи нормална пазарна оценка. Така вероятността да последват примера на "Кремиковци" с продажба за 1 лв. е огромна. По този начин обаче няма да влезе и лев в държавната хазна.

Въпреки задължението новите собственици да поддържат същите лечебни дейности, не е ясно дали това ще се случи. Защото те могат да намалят броя на леглата в губещите клиники и да увеличат тези в печелившите. Не е ясно и какво се случва, ако новият собственик не се справи с болницата и реши да я продаде. При покупката ще се запази ли предметът на дейност или не? Пример за това са бившите аптечни управления. За тях при препродажба след приватизация вече нямаше изискване да са отново аптеки.

Остава отворен и проблемът с фалитите. Какво ще попречи така приватизираните здравни заведения да бъдат източени, като накрая активите им бъдат продадени на безценица и болниците фалират с многократно по-големи дългове, отколкото са имали в началото?

Под въпрос остава и основната идея на Министерството на здравеопазването да спре изграждането на паралелна частна структура от болници. Причината е, че тя вече е факт във всички областни градове, където се намират държавните клиники. Изключение доскоро правеха само две области - Ловеч и Добрич.

Има и голяма опасност да се затрудни достъпът на пациентите до тези болници. Причината е, че новите собственици биха искали да са на печалба, а при недофинансираните пътеки на здравната каса, това означава да се въведе доплащане. Не всички пациенти обаче могат да си позволят да плащат на ръка или да се осигуряват в допълнителен фонд. Основна част от този контингент са пенсионерите, които в същото време ползват най-много здравни услуги.