В коментар за Financial Times Алън Грийнспан, един от най-влиятелните икономисти на нашето време и бивш председател на Федералния резерв на САЩ, твърди че страхът на частния сектор за бъдещето на Америка е обезсилил голямата част от правителствените стимули. А самите фискални стимули с прекомерната си активност допълнително са подхранили притесненията на фирмите и домакинствата.

Печалбите на корпорациите не спират да се покачват и достигат „драматични равнища“, обяснява Грийнспан. Въпреки това капиталовите инвестиции, макар леко да нараснаха през последната година, са далеч от историческите равнища. Наблюдава се и колапс на дългосрочните неликвидни инвестиции на домакинствата. Двата ефекта заедно възпрепятстват икономическото възстановяване.

Инстинктивната реакция на бизнесмените и домакинствата е да не се ангажират с дейности, които изискват прогнозиране на бъдещето. Нефинансовите компании, които формират половината от БВП на САЩ, демонстрират това заключение, като през първото полугодие са инвестирали 79% от паричните си потоци в неликвидни капитални инвестиции. Откакто се водят статистики за това, т.е. от 58 години, посоченият дял е най-нисък.

Това кореспондира със скок на ликвидните активи с 400 млрд. долара след банкрута на Lehman, до най-високи нива за следвоенната история на САЩ от 1800 милиарда долара. Ако го нямаше това безпрецедентно отклоняване на паричните потоци, капиталовите разходи на нефинансовите предприятия щяха да са двойно по-високи, изчислява Грийнспан.

В подобна среда рисковата премия, която се начислява на акциите, е на 50 – годишен връх.

Американските домакинства също са прехвърлили паричните си потоци от неликвидните жилищни имоти и потребителски дълготрайни стоки към плащане по ипотеката и потребителските кредити. Търговските банки проявяват сходна нетолерантност към риска и поддържат в банките от Федералния резерв провизии над изискуемите в размер на трилиони долари, при лихва от едва 0.25%. Няма сигнали, че банките търсят по-висока доходност другаде посредством увеличено кредитиране.

Именно избягването на неликвидния риск, което рязко се е повишило, обяснява голяма част от анемичното икономическо възстановяване в САЩ, счита Грийнспан. Строителните разходи са спаднали с реалните 43% спрямо пика им през 2006 г. и това е най-тежкото наблюдавано понижение на цените при капиталови активи.

В това изключително турбулентно време не е изненада, че между политиците и икономистите възникват важни несъгласия. Почти всички са съгласни, че активното правителство е било необходимост непосредствено след банкрута на Lehman. Подкрепата към банките от американското правителство под формата на Програмата за подпомагане на проблемни активи /TARP/ и подкрепата на Федералния резерв към пазара на търговски ценни книжа и към взаимните фондове на паричния пазар бяха критично важни за овладяване на свободното падане.

Но стойността на фискалните стимули се превърна в широко дебатиран въпрос. Фискалните стимули – общо намалени данъци и увеличени федералните разходи – от началото на въвеждането на програмата в началото на 2009 г. възлизат приблизително на 480 млрд. долара. За същия период кумулативния спад на частните инвестиции в основен капитал спрямо дългосрочните средни значения е около 325 млрд. долара.

Голямата част от бизнесмените отдават покачването на притесненията си на колапса на икономическата активност, но след като икономиката започна да се възстановява, несигурността им остава. Според Грийнспан това се дължи на едно цялостно преструктуриране на финансовата система в САЩ, но и на набъбването на федералния дефицит, което само по себе си създава несигурност относно размера на бъдещите данъци.

Ефектът на дефицита върху бизнес инвестициите може да се оцени в количествено отношение. През последните четири десетилетия колкото по-висок е бил делът на федералния дефицит в БВП, толкова по-ниски са били инвестициите в основен капитал като дял от паричния поток, т.е. зависимостта инвестиции – бюджетни дефицити е обратно пропорционална.

Инвестициите са реагирали със средно деветмесечно забавяне на промяната на държавните дефицити. Това според изчисленията на Грийнспан означава, че федералният дефицит от септември 2008 г. досега е причинил около една трета от въпросния недостиг на 325 млрд. долара в бруто образуване на основен капитал след началото на 2009 г.

Останалите средства, които частният сектор е отклонил от инвестиции в основен капитал, според бившия председател на Федералния резерв се дължат на директните или индиректни прегради, които се поставят пред дейността на финансовите посредници. Според него например ще са нужни години, за да се справи финансовият сектор с изключително сложната материя на закона Дод – Франк.

Незибежната несигурност, произтичаща от това, ще възпрепятства финансовата иновация и псоредничество, а правилата, които ще определят бъдещите финансови пазари, смущаващо ще се взимат „по усмотрение“. Това ще има значителен ефект върху икономическия растеж. Бизнес планирането ще има да пресмята ефектите от много повече сценарии, които могат да засегнат печалбите чрез /политическо/ налагане на дългосрочни ангажименти. Така рисковата премия върху неликвидните активи неминуемо ще се повиши.

Разбира се, основният въпрос, заключава Грийнспан, е как чрез намаляване на дефицитите и укротяване на френетично множащите се регулации да бъде смекчен страхът от бъдещето, като се позволи на естествените сили на икономическото възстановяване да се задвижат. Този процес според него ще се ускори, ако рисковите премии върху акциите, мотивирани от страх, намалеят и акциите отново поскъпнат. Така ще се активизират капиталовите инвестиции и тясно свързаните с тях потребителски разходи на богатите. Накрая икономическият растеж ще доведе до важен спад на безработицата.

 

От английски Димитър Събев