Доминиращата валута в света е доларът, еврото е на второ място и ще бъде много трудно да свали долара от водещата позиция, заяви днес на форум в София Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета "Джон Хопкинс" в Балтимор.

Според него един от най-важните фактори, довели до финансовата криза, е неформалната система, която се опитва да ограничи инфлацията около 2%. Точно политиките на Фед, продиктувани от тази цел, създават "агрегатни балони на търсенето". Спукването на такъв балон доведе и до последната криза.

Преди началото на кризата ръстът на потребителските цени беше ограничен, но в същото време жилищата в САЩ поскъпваха с 15% годишно, а фондовият пазар е бележеше ръст от 13%.

Това, заедно с ниските лихви, накара много инвеститори да търсят печалби при по-висок риск, коментира Ханке.

Федералният резерв позволи кредитния бум и балоните, счита професорът.

Според Ханке урокът от това е, че централните банки силно допринасят за кризите, защото когато са притеснени ускоряват печатането на пари, а в периоди на подем обръщат повече внимание на инфлацията.

Силното увеличение на цените на горивата и много от основните суровини в началото на финансовата криза, професорът обясни с движението на курса на долара. От 2002 г. до юли 2008 г. доларът беше сравнително подценен спрямо еврото, а цените на стоките, търгувани в долари се повишават. Това важи и за България, където през този период инфлацията е средно около 12% годишно.

А докато Фед гледаше към целта за инфлацията, той не обръщаше внимание на обемите на търговията, които ясно показваха спекулативните балони.

Според Ханке, сега политиците и централните банкери се опитват да пренапишат историята, обявявайки че не техните действия са причинили кризата.

В момента централните банки водят свръхсвободна политика, печатайки пари. Въпреки това паричното предлагане не е достатъчно заради фискалните икономии и проблемите в банковия сектор. В Европа то намалява с 8%, докато в Китай например се увеличава с 10%.

Реално парите, напечатани от централните банки, достигат до икономиката през търговските банки. Ето защо повишените капиталови изисквания за кредитните институции оказват натиск върху цялата икономика.

Банковите пари са по-важни от държавните. В САЩ държавните пари се удвоиха до 15% от фалита на Lehman насам, но допълнителните регулации ограничиха ръста на банковите пари и доведоха до анемично увеличение на общото парично предлагане.

 

В България делът на банковите пари е по-малък и банките са капитализирани. Ето защо страната се справя сравнително добре в сегашната много враждебна среда.


Стив Ханке счита, че светът трябва да се върне към би-полярна валутна система, основана на фиксиран курс долар-евро и обвързване на азиатските валути с щатските пари.