Преди един месец топ-икономиста в Европейската комисия, Оли Рен, получил интригуващ имейл. Притисната от европейските си кредитори, Гърция иска да "пенсионира" част от дълговете си, като извърши обратно изкупуване на облигации при значителна отстъпка от номинала. Старши директор в Дойче банк предлага Европа да влезе в преговори с хедж фондовете, които са държатели на гръцки дългове. Той насърчава използването на законови механизми, за да бъдат принудени тези фондове да продават на по-ниска, отколкото биха приели, ако склонат на сделката доброволно.

Това действие би било перфектно от законова гледна точка и не би разтревожило пазарите, мотивира се служителят от Дойче банк. Ако инвеститорите бъдат принудени да продадат на 28 до 30 цента от номинал 1 евро, вместо на 34 - 35 цента за едно евро, към колкото се стремят много хедж фондове, Гърция би постигнала чувствително облекчение на дълговото бреме при това с минимални разходи.

Процедурата бе извършена и на 12 декември Гърция изпълни своята цел, като бяха изкупени достатъчно облигации, за да може дългът й да намалее с € 21 млрд. Големите печеливши от тази сделка бяха хедж фондовете, които прибраха по-високи печалби, отколкото мнозина очакваха, като по този начин Гърция получи още един спасителен пакет, финансиран от европейските данъкоплатци.

Според някои експерти, този пореден епизод от сапунената опера на гръцката драма илюстрира как частните инвеститори надхитрят европейските институции в различните етапи на дълговата криза. Експертите предупреждават, че всеки път, когато това се допусне, ще се вдига цената на бъдещите спасителни планове в еврозоната.

Специалистът по държавни дългове в юридическия университет Duke University School of Law Миту Гулати коментира: "Аз просто не разбирам защо го направиха?" , имайки предвид сделката с гръцкия дълг. Според неговите изчисления обратното изкупуване е можело да мине по-евтино и така да бъдат спестени € 2 млрд., като дори и така хедж хондовете са щели да отчетат задоволителна печалба.

Активните хедж фондове спечелиха значително от кризата в еврозоната чрез спекулации с гръцки облигации или с покупки на испански ДЦК. Те успяха, защото заложиха на това, че Европа, изплашена от онова, което се случи с Гърция, ще предпочете да финансира следващите спасителни планове с пари на данъкоплатците и няма да посегне на частния сектор.

През тази година Dart Management, който е един от най-агресивните хедж фондове на пазара в Гърция (наричани още фондове "лешояди") получи изцяло сумата по държаните от него дългови книжа. Той отказа да приеме сделката по отписване на част от дълговете, която бе необходимо условие, за да може Атина да получи нов спасителен пакет от € 100 млрд. през март.

Според информация от банкерските и инвеститорските среди големите печеливши от обратното изкупуване на гръцки дълг, извършено през този месец, са американски и европейски хедж фондове като Greylock Capital, Fir Tree, Brevan Howard и Third Point. Всички те разграбваха гръцки облигации през миналото лято, когато растяха страховете, че Гърция може да напусне еврозоната и да обяви фалит. Много от тях са на печалба от 100% и нагоре.

Те разполагат с лоби, на което могат да са благодарни. Пример за такова е Международния институт по финанси, базиран във Вашингтон, който представлява интересите на 450 банки, хедж фондове и други финансови институции по целия свят. Институтът заложи на страховете в Брюксел, Рим и Мадрид, че ще има нов рунд от пазарен хаос.

Предупреждението им спекулираше с възможността чрез законови промени Атина да заложи в договорите си с кредиторите колективни клаузи. Те биха да принудили държателите на дългови книжа да приемат по-ниските цени. Това от своя страна би било лоша новина за Испания и Италия, а също и за Португалия и Ирландия, когато те отново се върнат на дълговите пазари през 2013 година.

Малка група от банкери, юристи и политически съветници опитваха да се противопоставят на лансираната от института теза. Сред тях бе Хакан Вохлин, директорът от Дойче банк, който изпратил имейла до Оли Рен. Друг несъгласен с тезата бе Адам Лерик, бивш инвестиционен банкер, който в момента е свързан с Американския институт по предприемачество.

И двамата са на мнение, че колективните клаузи имат легитимираща функция, а именно да помогнат на страни, които са близо до банкрута, да получат споразумение за реструктуриране на дълговете с по-голяма част от държателите на техни облигации. Тоест възможно най-малка да бъде частта на инвеститори, които няма да приемат в очакване на по-добра сделка. Всички страни от еврозоната, които емитират дълг през следващата година ще имат такива клаузи в техните облигационни емисии и няма основания да се смята, че това ще доведе до пазарен стрес.

Господин Вохлин вярва, че използването на колективни клаузи при процедури по обратно изкупуване на облигации би дало възможност да се постигне максимално редуциране на дълговете. Подобен ефект би изисквал от Европа ангажимент, който тя не желае да поема. Според него Гърция е планирала много добра цена, сделката е била справедлива за данъкоплатците и не е причинила притеснения на пазарите.

За да се каже обаче, че тези колективни клаузи работят, трябва две трети от инвеститорите да се съгласят с предложената сделка и европейските официални институции нямат убедеността, че биха могли да постигнат това. Обратно изкупуване на облигации можеше да проработи, ако достатъчно инвеститори, държащи гръцки книжа, се съгласяха да продават. В началото на лятото, когато Гърция изглеждаше банкрутирала и заминаваща си от еврозоната, перспективите това да се случи бяха немислими.

Но когато търгуваните на свободния пазар гръцки облигации достигнаха цена от 12 - 13 цента за едно евро номинал това лято, някои инвеститори започнаха да пренебрегват тежките пророчества за Гърция и започнаха да изкупуват книжата евтино. Сред тези инвеститори бе един от хедж фондовете, свързани със Citigroup, въпречи, че главният икономист на банката Вилем Бютер изчисляваше на 90% вероятността Гърция да напусне еврозоната.

До есента гръцките облигации се превърнаха в един от най-популярните рискови активи в Европа. Но след като търсенето им се покачи, скочи и цената им до 25 цента за едно евро номинал. Някои мениджъри започнаха да се притесняват от това как ще излязат от позиция.

Междувременно стана ясно за всички европейски кредитори на Гърция, че страната няма да изпълни целите си за редуциране на дълговете, които бе поела през март във връзка със структурираната тогава нова спасителна програма. Стана ясно, че е необходимо бързо решение на въпроса.

Тогава имаше и още един проблем - 75% от гръцкия дълг е абсорбиран от европейските правителства, Международния валутен фонд и Европейската централна банка. Никоя от трите групи не би приела загуби. Така че вниманието бе насочено към останалите € 62 млрд. дълг, държани в портфейлите на частния сектор.

Условията по обратното изкупуване на облигациите изглеждаха балансирани:  облигациите се търгуваха на 75% отстъпка от номинала, има държатели на облигации, които са готови да продават, за повечето от които това е критично, облигациите са подсигурени с колективни клаузи.

Изправена пред плътна съпротива Германия нямаше какво друго да направи, освен да се съгласи с концепцията на това обратно изкупуване на гръцки дълг. Така, успокоен, пазарът се събуди на 3 декември, за да прочете условията на аукциона. За негова приятна изненада, вместо на средна цена от 28 цента на облигация, Атина предложи 33 цента на облигация. Седмица по-късно, сделката бе сключена. Гърция не се възползва от възможността на колективните клаузи и така плати повече на инвеститорите, отколкото се очакваше.

/Landon Thomas Jr. , New York Times