Този текст започва с едни чували с боклук, които бяхме натоварили в багажника на колата, тръгвайки си от Иракли. Спряхме, за да ги изхвърлим при първите кофи за смет, които видяхме край пътя. Точно тогава силно ме впечатли, че освен нашия къмпингарски боклук, друг нямаше, а кофите бяха прилежащи към чисто нов хотел (от типа "циреи", цъфнали на метри от брега на морето).

Тогава ме втрещи контраста между това застроено, но пусто място и кипящия живот на къмпинга, който тъкмо бяхме напуснали след четиридневна ваканция на палатки.

Оказва се не е само мое впечатлението, че хората все повече избират да почиват далеч от бетона. Хиляди са къмпингуващите и стават все повече, потвърди Веселин Валев, създател на сайта camping.bg.

Хората тръгват на палатки, бунгала и каравани не защото не могат да си позволят да отседнат в хотел или пък защото им допада да помизерстват за няколко дни. Почивката на къмпинг е модерна и е еко, затова не е случайно, че от няколко години насам има възраждане на този тип туризъм, а с него и възстановяване на базите, забележете, основно от чужденци, живеещи в България.

Веселин:  Мнозинството от хората в България смятат "къмпинг" за мръсна дума. Почивката на къмпинг се счита за непрестижна и нехигиенична и се практикува от хора, които са от ниските слоеве на обществото. Истината е съвсем различна.

Къмпингарите са много разноцветна група хора. Между тях има такива, които наистина предпочитат къмпинга заради по-ниските разходи, но повечето го правят заради самото усещане - да си сред природата и под звездите.

Впрочем почивката на къмпинг не е никак евтина! Разходите за нощувка са по-ниски от тези за хотел, но инвестицията за качествено и пълно оборудване (палатка, постелки, спални чували, маса, столове, прибори и т.н.) не са никак малки, а да не говорим за покупката на каравана или кемпер, някои от които са на цената на жилище в София.

С годините българите все повече почиват в чужбина на къмпинг. Любима чужда дестинация за това е Гърция - заради близостта си (Халкидики е същото разстояние, което е и Бургас от София) и заради добрите условия.

Почивката на къмпинг в Гърция е средно с 50% - 100% по-скъпа от тази на къмпинг на българското Черноморие, но в мнозинството от къмпингите там условията са много по-добри от повечето наши морски. Стигна се до там, че на Халкидики има вече къмпинг собственост на българи.

Има ли пустеещи и празни къмпинги в момента в България?

В България има пустеещи стари къмпинги, които са работели до края на 80-те години и сега са разграбени. Примери за това са при село Крапец на Черно море и доста във въртешността на страната, включително къмпинг "Враня" в София. Имам туристически карти на България от онова време, които са осеяни с къмпинги по цялата територия на страната.

Колко са приблизително организираните къмпинги по морето и по планините?

До преди 20 години е имало почти 100 къмпинга, а сега официално са между 40 и 50, при това почти 10 от тях са нови, от които 5 са собственост на чужденци - основно британци. Тенденцията от последните 2-3 години е да се откриват нови къмпинги във вътрешността на страната, а по морето по-скоро по изключение. За сравнение, в Гърция има над 350 къмпинга, а във Франция над 3 000!

Кои са най-пълните? До колко палатки могат да се опънат на най-големия къмпинг у нас?

Традиционно, най-много хора посещават къмпингите около Созопол - Градина, Златна рибка, Каваци и Смокиня. Напоследък се оформи и нов къмпинг между Градина и Златна рибка.

Може би най-големият по площ къмпинг е Градина и в него могат да се разположат няколкостотин палатки и каравани. Смокиня също е голям, но е разделен между 3-ма собственика с ограда.

Кой е най-цивилизованият къмпинг - с баня, тоалетни и други екстри?

Къмпинг "Велико Търново" получи сайта къмпинг.бг наградата за най-добър нов къмпинг в България за 2010 г. Той е собственост на британско семейство и определено предлага европейски условия, а от тази година и басейн. Както казах на шега на собственика му - това единствения къмпинг, в чиито санитарни помещения можем да стоим и да си говорим и да ни е приятно.

Колко струва инвестицията в едни такива обекти като баня и тоалетна? И защо все още концесионерите на къмпинги не влагат пари в такива неща?

Инвестицията за санитарните възли определено е едно от най-големите пера от инвестицията за къмпинг. Размерът зависи от капацитета, мястото и други фактори. А причините да не се инвестира в къмпингите по морето е различни - от това, че все още има спор за собствеността на земята, до нежелание.

Понякога не са нужни много пари, колкото желание и визия за нещата. Нищо не пречи съществуващите санитарни възли да бъдат поне боядисани, но на някои места и това не се прави.

Това, че в чужбина къмпингите предлагат и това удобство ли е причината за поредна година много къмпингуващи да предпочетат Гърция, Турция, че дори и Румъния?

Да, определено. Другите причини са спокойствието по плажовете и по-доброто обслужване.

Излизат ли на печалба предприемачите, които концесионират къмпинги или развиват дребен бизнес в зоните с летуващи на палатка?

Убеден съм в това, но печалбите биха били по-големи при по-добри условия в къмпингите и не на последно място организирана реклама на страната ни в чужбина.

Все още малко чужденци избират България за такава почивка заради лошия ни имидж.

Имате ли някаква приблизителна представа колко българи ходят на палатки по къмпинги през лятото?

Не смятам, че някой може да каже с точност, но със сигурност са хиляди и стават все повече.

Защо празен къмпинг няма, но празни хотели - колкото искаш?

Хората от града искат да се откъснат от бетонните кутийки и предпочитат все повече да излизат навън - сред природата.

***

Вместо финал ви предлагаме да разгледате няколко популярни къмпинга и да прецените доколко могат да бъдат алтернатива на хотелите. Започваме от морските като Зора в Обзор, Лагуна в курортен комплекс Златни пясъци или пък Ахелойска битка в Ахелой.

Освен тях може да ви се сторят интересни къмпинг Велико Търново, Верила в Сапарева баня, Мадона в град Белоградчик или Предел в Разлог.