Сигналите от уикенда засега показват само едно – правителството все по-твърдо застава зад екзотичната си идея парите от частинте професионални пенсионни фондове да се влеят в един общ кюп в НОИ. Даже конкретните текстове са нанесени в проект за промени в Кодекса за социално осигуряване. В очакване да чуем окончателно решение работодателите отново надигат глас срещу това намерение на кабинета. Финансистът Емил Хърсев смята, че доколкото все още  нямаме решение на правителството и гласуван закон от парламента, най-доброто, което може да се направи е да се реагира с коментари. 

Вие склонен ли сте на категоричност, че ставаме свидетели на национализация?

Не, разбира се. Първо, защото засега става дума само за една идея. Нито знаем как точно възнамеряват да стане тази промяна в пенсионната система, нито пък сме имали възможността да обсъждаме конкретен акт, с който ще стане промяната. Вероятно става дума за изменение в закони, а може пък правителството да има предвид една съвсем пазарна промяна – нещо като публично изкупуване на права или публично предлагане. Знам ли какво ще направят?! Няма никаква пречка правителството да предложи всички осигурени в пенсионните фондове да прехвърлят правата си срещу замяна на осигурвка в НОИ, например. Има вариант да се направи подобна промяна и без национализация. Но така или иначе онзи изчистен вариант, в който насилствено се  затварят фондове, прехвърлят се средства от частни дружества в държавна институция, това би било национализация, но не виждам кой и защо твърди, че това става. Ние сме пред една идея, която не е особено интелигентна като финансово решение, според мен, която засега не знаем как точно, докъде и дали изобщо ще се реализира.

Има ли хляб в алтернативната идея, че пък в ситуация на криза, когато пенсионните фондове загубиха много от сриващия се пазар, държавата ще управлява по-добре парите за пенсия?

Не съм виждал нито една държава да върши по-добра работа от конкуриращите се пазарни субекти по простата причина, че това е пазарът - печели този, който е по-добър и който не може да се справи с конкуренцията - фалира. Държавата не е поставена пред такава принуда. Тя нито има стимул администрацията в държавата да работи по-добре и да се конкурира с пазарните субекти, нито пък има щета, ако се окаже неконкурентоспособна спрямо тях. Държавата е лош стопанин, затова има милиарди доказателства. Всяка държава. Затова на нея й се подаряват дейности, които са извън пазарни по начало. 

Оставате ли с впечатлението, че управляващите имат конкретна идея за пенсионна реформа?

Нямам лични наблюдения върху представителна извадка върху групата, наречена управляващите. Даже трудно я идентифицирам. Естествено знам правителството какво представлява. Донякъде съм наясно и с листата на депутатие. Но кой точно управлява, как и по какви правила – нямам точни впечатления. Гледам какво правителството решава и какво парламентът гласува. И нямам наблюдения, за да твърдя кой какви идеи има. Но такъв акт за пенсионната реформа няма. 

Прибързана ли е тогава, според Вас, тази гневна реакция на заклеймяване?

В никакъв случай, защото общественото мнение се формира в сблъсъка на идеи. Едната идея я чухме – да се вземат парите на лакомите и некадърни фондове и да се дадат на НОИ. Такъв булеварден стил изложение на тази идея – това сме чули. Естествено, че би следващо да реагираме с мнения, с въпроси, това е начинът да не се случат грешки.

Споделяте ли страха на други наблдатели, че чуждестранните инвеститори веднага ще се оттеглят, ако се стигне до изпълнението на тази идея?

Не, не мисля. Съмнява ме толкова аморфна е неорганизирана общност каквото представляват така наречените чуждестранни инвеститори да формира общо мнение, но естествено че е негативен сигнал случващото се. Хората, които следят по-внимателно процесите в Бълагрия, естетвено ще направят негативни изводи – сега щом национализираха пенсионните фондове, утре може да национализират– фабриките. И ето това е механизмът на разсъждение в подобни ситуации. Защо да инвестирам в държава, която когато й хрумне скача и казва: Ама тези са лоши, имат скъпи коли и скъпи секретарки! Аз не знам какво значи скъпа секретарка в интерес на истината. В  смисъл отдавна сме еманципирани и е премахнато робството в България, за да можем да оценяваме дамите с цена, но така или иначе утре могат да кажа, че това се отнася и за енергоразпределителните и за други дружества, където се инвестира и естествено това да поражда несигурност и страх.

Както казват някои експерти, утре по тази логика може да се реши да се национализират банките и депозитите на гражданите да се управляват от държавата...

Ама, разбира се, знаете ли колко по-добре БНБ ще управлява скъпите секретарки от частните банки?! Уха! Същата е логиката. Аз се надявам, разбира се, всички тези работни идеи, които няма начин да не се генерират в един такъв популистки форум, какъвто е Тристранката да бъдат отсети. И, слава богу, като че ли правителството е вменяемо, слуша, в диалог е, отказало се е от грешни ходове досега неведнъж.