Трябва ли България да влезе в еврозоната по-бързо? Какви са предимствата и недостатъците, може ли процесът да бъде ускорен и с какви мерки. Тези теми следи DarikFinance.bg в поредица от публикации с мнения на водещи икономисти, финансисти, политици, представители на бизнеса, както и на вас - нашите читатели.

Първият коментар бе на икономиста Георги Ангелов от Отворено общество. Днес ви представяме мнението на финансиста Емил Хърсев.

България трябва да си постави въпросът, който впрочем премиерът Станишев направи по един доста категоричен начин на неформалната среща в Прага.

Или въпросът е поставен и той е достатъчно ясен. Не мисля обаче, че този проблем ще бъде решен. Защото точно в сегашния момент самата еврозона е в изключително тежко положение и най-вече не е ясно как ще се справи с кризата. Тъй като е ясно, че има държави-членки на еврозоната, които отдавна не изпълняват Маастрихските критерии. Но са вътре. Включително се поставят въпроси, дали те не трябва да бъдат изключени, което е абсолютно невъзможно. Няма как да се спре обращението на евро в една страна, където то е национална валута и няма друга такава.

Т.е. самата еврозона в момента е в една трудна ситуация и в такава ситуация тя няма да приеме нови крачки на разширяване по никакъв начин.

Евентуално решение ние ще търсим след като свърши кризата или поне се достигне до ниското ниво и започне процес на постепенно стабилизиране.

Разбира се, ще има стагнация, която никой не може да обясни и да прогнозира докога ще трае. Но е ясно, че говорим за 2010-2011 г. като минимален период, в който ще стане ясно какво се случва изобщо в еврозоната и докъде сме стигнали.

Странно е решен въпросът въобще с еврозоната и резервния механизъм.

Изисква се съгласието на всички държави, а то няма да бъде дадено. Преди една година бе много по-вероятно да получим такова съгласие за присъединяване на България отколкото сега.

Причината винаги е била в икономиката на еврозоната. Преди време споменавах Полша, защото става въпрос за голяма държава и голяма икономика. И колкото е по-голяма икономиката, толкова е по-голяма опасността. От друга страна когато бъде взето решение за такава държава като Полша, то решението за България автоматично не създава проблеми, ако има решение за икономика с размерите на Полша.

Нея я давам за пример, заради очевидния индикатор, кога еврозоната и въобще ЕС е готов за решение. Ако има готовност за решение с Полша, значи същото ще е приложимо за България.

Пита се, след като са ни приели с условия в ЕС, дали това е приложимо и за еврозоната. Има такава възможност, въпросът е, че създаването на такъв прецедент ще е твърде опасен за самата еврозона. Защото същият прецедент ще може да се ползва и от други държави в ситуацията на криза. И не е ясно дали няма да се натрупат проблеми. В смисъл - обща подкрепа за страните от еврозоната, ангажиране на ЕЦБ в рефинансиране на държавни дългове, което само би изострило проблема.

Казусът с ЕС и еврозоната не е същият и защото ситуацията не е същата. Ние сме в криза и то криза, която е обхванала целия ЕС.

Впрочем, за самата Полша решението далеч не е еднозначно, дали тя е готова да приеме еврото. Напротив, даже се мисли, че в ситуация на криза те ще задържат плаващия курс на злотата, като начин за омекотяване на кризисния удар върху полската икономика. Аз мисля, че това решение е правилно от тяхна гледна точка. След като те не са установили, както е при нас, режим на твърдо ниво на валутния курс, най-голямата грешка е това да се прави в криза, защото би внесло допълнителен шок.

Тази стабилизация на твърдото обвързване, било то валутен борд или някакъв друг механизъм на обвързване, който обаче твърдо се спазва, означава, че няма вече механизми за рефинансиране, за инфлационно финансиране на правителството, за поддържане на голям размер на държавния дълг за сметка на монетизиране на държавния дълг. Нещо, което се прави в самия ЕС в момента.

Банк ъф Ингланд ясно заяви, че открива един механизъм, при който започва печатане на паунди, купувайки ДЦК. Същото нещо ще прави и полската централна банка.

Т.е отново въпросът опира до едно общо решение в бъдеще. И то не засяга само България. България е най-малкият проблем. Колкото по-голяма икономика се присъединява, толкова по-голям проблем възниква. И до колкото Полша е най-голяма, затова този разговор винаги се концентрира именно около Полша.

По въпроса дали инфлацията е формалния повод да не ни пуснат в еврозоната, предполагам, че е по-скоро „форма”, защото знаете, че ЕС има своите проблеми въобще с българското членство. Има един механизъм на наблюдение, въобще по-особен статут на второ качество еврочленове ни е отреден, и при Румъния впрочем е така. Т.е. от тяхна гледна точка ние сме в по-следващия ешалон, в по-заден вагон, и е съвсем нормално да се придвижват по-напред онези, които са в по-предните вагони. Така върви влакът. Не би било нормално България да изпреварва развитието на присъединителния процес на държави, които преди нея са в този процес. Това най-малкото съдава напрежение. Трябва да се има предвид, че по един начин изглеждат нещата от гледна точка на София, а съвсем по различен от гледна точка на Общността, където трябва да се държи сметка за баланс и на националните интереси, и общо взето е деликатно.

Това са проблемите, но от това не трябва да се прави някаква кой знае каква трагедия.

Не мисля, че има и опции за „натискане”. Пак да повторя, че се иска съгласието на всички държави. Даже онези, които са били готови, които изразяват ясно съгласие с нашата позиция, в това число Германия, в момента изразяват точно обратното. Най-вече защото са под тежестта на собствените си проблеми. Не е лесно да се вземе това решение в този момент. Германия е основният донор в ЕС. И колкото по-тежки решения се взимат, по-съмнителни и по-рискови, толкова повече ще се натоварва основният донор, двигателят, в този интеграционен процес. И това е причината за намалелия оптимизъм към евентуално по-бързо разширяване и присъединяване на страни към еврозоната, специално в Германия.