Вълната от протести, която залива Чили от месеци, показва недостатъците на модела на развитие, който бе хвален за това, че е позволил на страната да утрои дохода на глава от населението и да намали бедността с две трети след установяването на демокрацията през 1990 година, съобщи DPA.

Сега същият този модел е критикуван от всички страни. "Страната е на прага да стане невъзможна за управление", предупреди неотдавна бившият десен президент Едуардо Фрей.

Друг бивш президент - социалистът Рикардо Лагос поздрави сегашната "чилийска пролет" на протести и предупреди, че институционалният и икономически модел на страната е изчерпан.

Както консервативното правителство на Себастиан Пинераи, така и лявоцентриската опозиция са съгласни, че по същество кризата се дължи на силно неравномерното разпределение на доходите, макар Чили да има най-ниското равнище на бедност в Латинска Америка от едва 15 процента.

Някои от цифрите са поразяващи. Например, най-бедните 10 процента от населението в страната получават заплати, които са 78 пъти по-малки от заплатите на най-богатите 10 процента, сочат данни на Чилийския университет.

В страна, в която годишният доход на глава от населението е 16 000 долара, половината от многочленните домакинства живеят с около 1000 долара на месец, което отговаря на годишен доход на глава от населението от под 3000 долара.

Земетресението през февруари 2010 година, шесто по размер на щетите в историята на страната, задълбочи неравенството, като остави 200 000 души без дом и разруши цели градове.

Няма обаче консенсус за изход от кризата, която излага на опасност избирателната система на Чили, действащият икономически модел и дори конституцията.

Докато представители на социалните и политическите среди спорят за най-доброто решение, природозащитници, студенти и представители на отделните региони започнаха протести тази година. Висшето образование в Чили е на второ място в света по цена след това в САЩ, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Дясното правителство признава неравенствата, но подкрепя модела, който според него е позволил на Чили да достигне сегашното си равнище на доходи на глава от населението.

Лявоцентристката опозиция призовава за повече социални функции на държавата и настоява за прекратяване на дейностите, насочени към получаване на печалба от предоставяне и управление на обществени блага.

В Чили голяма част от образователната система, включително всички университети, цялата пенсионна система и дори пътищата се управляват от частни фирми, които получават концесии или са собственици. /БТА/