На 15 септември ще се навършат три години от колапса на американската инвестиционна банка Lehman Brothers, повлякла след себе си финансовите пазари в целия свят; фалит белязал пика на последната финансова криза. Днешния развой на пазарите силно напомня за есента на 2008 г., твърди Йозеф Акерман, шеф на Deutsche Bank.

Лидерът на най-голямата германска банка днес организира заедно с Handelsblatt специална пресконференция, на която представи вижданията си за европейския банков сектор и (не)уместните политики на него. Акерман е категоричен, че европейските банки днес са по-добре капитализирани и не зависят толкова много от краткосрочна ликвидност, както преди три години.

Банките днес имат по-малко токсични книжа в балансите си, управлението на риска чувствително се е подобрило. Въпреки всичко, според Акерман перспективите на европейските банки не са никак розови. От началото на годината те са загубили повече от 1/3 от пазарната си капитализация.

За нервността на финансовите пазари говорят и последните цифри, обнародвани в понеделник от ЕЦБ. Централната банка разкри, че към петък, 2.09, европейските банки са „паркирали“ в нея в овърнайт депозити 151 млрд. евро. Това е почти рекорд; предишният връх беше на 8 август, в самия разгар на кризата с дълга на Гърция, с 145.2 млрд. евро.

Размерът на овърнайт депозитите, които търговските банки правят в централната банка, е важен показател за доверието във финансовия сектор. Данните говорят, че вместо да задвижат парите си на междубанковия пазар, кредитните институции предпочитат да ги имат под ръка, макар и с минимална доходност.

След фалита на Lehman Brothers междубанковият пазар замря. Тогава размерът на депонираните в ЕЦБ суми на банките достигна дори 200 млрд. евро. Напливът на пари към централния трезор е придружен от сериозна разпродажба на акции на банки, като стойността на Deutsche Bank на пазара днес се съкрати с 8%.

В този момент Акерман предпочита да намери изкупителна жертва в лицето на Кристин лагард, новият шеф на МВФ. Безполезно било да се търси принудителна капитализация за европейските банки, както тя нареди – посочва Акерман. „Очевидно е, че множество европейски банки няма да станат по-здрави, ако бъдат принудени да продадат по настояща пазарна стойност записаните в счетоводните си книги държавни облигации“.

Според Акерман, принудителна мярка като задължително увеличаване на капитала подкопава доверието в националните стабилизационни мерки. С подобни ходове дълговите проблеми на някои европейски страни ще се задълбочат. Все по-вероятно става разводняването на частните инвестиции в банковия сектор.

Относно собствената си банка, Акерман уверява, че тя била подготвена добре за тежки времена, но не изключва да приложи и в нея програма за икономии в случай на задържане на неспокойствието на финансовите пазари, „ако и този месец се окаже толкова лош, както август“.

Относно разследването на Deutsche за измами на клиенти в САЩ, Акерман демонстрира самоувереност: трябва първо да докажат, че сме играли с измами, а това няма да е чак толкова лесно. Финансовите надзорници се хващали за последната сламка, за да прикрият собствените си грешки по време на финансовата криза.