В Петролния клуб на Калгари отново се пушат дебели пури и се поръчват пържоли. Без някой в страната да е направил каквото и да е по въпроса, Канада се оказва в епицентъра на световните петролни интереси – пише кореспондент на Spiegel. Апетитите за канадските нефтоносни пясъци са наистина големи.

Петролът отново е скъп на световните пазари, но цената не казва всичко. В случая услуга на Канада изиграха разкритията на WikiLeaks: според бивш главен геолог на саудитската петролна корпорация Aramco, залежите на нефт в Близкоизточното кралство са надценени с 40%. Това, в добавка към демократичните въстания, обхващащи нови и нови страни в най-важния за добива на петрол регион в света, кара големите потребители на Запад да търсят усилено нови алтернативи за доставките си.

Черешката в тази взривоопасна смес поставиха китайците, като Petrochina изкупи половината от гигантското газово поле Катбенк, разположено в канадската провинция Британска Колумбия в северозападната част на страната за сумата 5.4 млрд. долара. Но това не е прецедент, а само поредната от серия сделки в Канада, с които Китай се опитва да гарантира енергийната си сигурност.

Освен посочената сума, близо 15 млрд. долара са вложили държавни компании от Китай в канадския петролен и газов сектор от 2008 г. досега. Но това е нищо предвид плановете: Petrochina обещава да инвестира в следващите 10 години 60 млрд. долара в целия свят, за да ограничи горивото, нужно за феноменалния икономически растеж на Китай. Каква част от тези пари ще отидат пак в Канада?

Китайската експанзия граничи с провокация на САЩ, но какво от това? Досега Канада продаваше почти всичкия си петрол на южния си съсед. 95% от този петрол се съдържа не другаде, а в провинция Албърта, под формата на нефтоносни пясъци. Внимателно избягвайки държавните монополи и осигурявайки достъп на чужди инвеститори до нефтеното си богатство, Канада последователно приложи успешен модел за растеж: силна валута, стабилна демокрация, солидни банки, гостоприемство към инвеститорите.

Беше просто въпрос на време Китай да посегне и с двете си ръце. Новата инвестиция на Petrochina, която осигурява дневен добив на 7.2 млн куб.м. природен газ, е най-голямата инвестиция на компанията в чужбина до този момент. Само малко по-малка е инвестицията на най-големият азиатски оператор на рафинерии China Petroleum & Chemical Corp., който придоби за 4.65 млрд. долара дела на ConocoPhillips в производителя на нефт от пясъците на Албърта Syncrude.

Още през декември 2009 г. отново Petrochina купи от държавата срещи 1.9 млрд. долара позволение за участие в нефтоносните проекти MacKay и Dover. През 2009 г. China Petrochemical пък купи за 8.3 млрд. канадски долара производителя Addax Petroleum от Калгари.

В очите на Вашингтонската администрация това е атака в задния двор на САЩ, твърди Spiegel. Канада се превръща в бойно поле за двете най-големи световни икономики, а залогът са намаляващите природни ресурси в света. Канада чрез провинция Албърта има да предложи 175 милиарда барела петрол, съдържащи се в нефтоносни пясъци. Извън Саудитска Арабия, в света не е известно да има някъде подобни залежи. Канада държи 13% от световните нефтени залежи, като голяма част от тях все още не се експлоатират.

Един от най-големите играчи в експлоатацията на нефтоносните пясъци е Imperial Oil, дъщерна компания на Exxon Mobil. Това е вторият по големина енергиен концерн на Канада, който преди дни обяви ръст на печалбите за четвъртото тримесечие в размер на 50%. Но това е само предястие: до края на 2012 г. ще е готова нова инсталация на стойност 8 млрд. долара за добив на петрол от нефтоносните шисти, дневният добив от която ще възлезе на 110 хил. барела.

Най-големият търгуван на борсата канадски енергиен концерн Suncor през четвъртото тримесечие на 2010 г. отчита утрояване на печалбата. Отново благодарение на нефтоносните пясъци, които са дали 326000 барела дневно. Това петролно Елдорадо дяйства като златен дъжд на някои канадски региони, като конкретно Албърта през 2011 г. очаква 4.3% икономически растеж. Инвестиционните банкери прогнозират за настоящата година 20 млрд. инвестиции само в тази провинция – а до 2015 г. обемът им да нарасне до 30 млрд. долара.

Според други експерти, до края на това десетилетие инвестициите в нефтоносните пясъци ще нараснат до 180 млрд. долара. Това е не само заради ресурса – а и заради политическата стабилност в Канада и продължаващата световна икономическа експанзия. „В Канада има възможности, каквито дава само Китай“.

Реакцията на САЩ: Марк Карни, гуверньор на Федералния резерв, вече предупреди Канада да не пренебрегва съседа си за сметка на изгодната търговия с Азия. Американски компании вече се пазарят с Китай да изкупят от тях придобитите в Канада активи. Нещо повече, компанията Saskatchewan иска да купи от Китай правото на експлоатацията на собствените му нефтоносни пясъци.

Китай междувременно предвижда да прокара тръбопровод с дължина 1200 км., който да свързва Албърта с Тихоокеанското крайбрежие и така да позволява по-лесни доставки за Азия. Един от инвеститорите ще е Sinopec. Китай внася 4.8 млрд. барела петрол дневно, 18% ръст на годишна база.

На бюрото на Барак Обама се намира отговорът на САЩ: т.нар. тръбопровод Кистоун, който срещу инвестиция от 12 млрд. долара ще пренася петрола от Албърта до петролната система на САЩ – чак до Тексас. Когато този проект беше публикуван на сайта на щатското външно министерство, Канада ликуваше. По време на предизборната надпревара, Обама упрекна „страната на кленовия лист“, че мърси света с добив от нефтоносни пясъци. Сега, вече президент, Обама сякаш забрави.