Вестник Капитал Daily
Транспортният министър поиска жп субсидиите да надскочат 500 млн. лв. Ивайло Московски предупреди, че ако догодина железницата не получи 40 млн. лв. над заложените 472 млн. лв., ще съкращава влакове и служители. Данъкоплатците за поредна година ще дадат над 200 млн. лв. субсидия на БДЖ. Но според министъра на транспорта Ивайло Московски и това не е достатъчно. И ако бюджетната инжекция за пътническите превози не се увеличи с 40 млн. лв., ще трябва да се съкратят 200 - 220 влака и 1500 - 2000 служители. Това заяви пред депутатите в транспортната парламентарна комисия министърът. За 2015 г. субсидията не е свита, просто е преразпределена. Московски обясни, че 40 млн. лв. от парите, с които разполагаше досега пътническото поделение за компенсиране на социалните пътувания, ще отидат за погасяване на задълженията към кредиторите. Те от доста време не могат да си съберат парите от държавната компания и вече предупредиха, че могат да осребрят обезпеченията по кредитите, т.е. вагони и мотриси на БДЖ. При предишното си управление Московски беше доста по-реформаторски настроен и бяха съкратени 138 губещи влака. При Орешарски обаче част от тях са били върнати на жп картата на железницата, обясни министърът. Сега обаче Московски не е конкретен за ново преразглеждане на ефективността на влаковете, а иска директно повече пари.
Правителството маха една от многото привилегии на земеделците. Минималните осигуровки за производителите се изравняват с тези на всички останали. ДПС заплаши с протести. Земеделието е секторът с най-много субсидии и най-многобройни данъчни преференции - ниски осигуровки, най-високи признати разходи, ваучери за безакцизно гориво. Логично управляващите обещаха и предложиха поне един от бонусите им да падне - земеделските производители да плащат малко по-високи социални осигуровки: минималният размер на месечния осигурителен доход да порасне от 240 на 420 лв. през 2015 г. С този ход правителството на практика изравнява техния праг спрямо всички останали свободни професии, които от години са задължени да плащат месечните си осигуровки на тази база. Промяната е записана в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2015 г., приет на първо четене в Народното събрание във вторник. Целта е заетите в земеделието да плащат поне малко повече, тъй като потребяват здравни и пенсионни услуги наравно с по-натоварените данъкоплатци. Освен това секторът расте всяка година, но осигуровките му не са пипани от 5. Засега има един гръмогласен противник на по-справедливото облагане - ДПС. Естествено, новината се приема негативно и от част от заетите в агросектора. Това обаче не може да е причина правителството да наложи по-справедливото облагане.
Вестник Сега
И учениците от езикови гимназии ще се обучават за професия. Промяната ще бъде внесена при дебатите за новия просветен закон.И учениците от профилирани гимназии ще имат възможност да получават практическа подготовка за професия. За това се договориха депутатът от БСП Кирил Добрев и шефката на просветната комисия в Народното събрание Милена Дамянова от ГЕРБ. Идеята е след X клас учениците от езикови и хуманитарни паралелки да могат да работят, обясни Добрев пред "Сега". Соцдепутатът уточни, че предложението е на ръководството на Националната Априловска гимназия в Габрово. "Учителите от хуманитарните и езиковите училища се чувстват дискриминирани и ощетени от възможността само възпитаниците на професионалните гимназии да имат право на дуално обучение. Целта ни е всички деца да излизат от училище с професия", коментира Добрев. Ако предложението бъде записано в новия просветен закон, десетокласници, които учат чужди езици, ще могат да работят като екскурзоводи в различни музеи - например в Етъра край Габрово, смята депутатът. Други гимназисти, които учат в училища по изкуствата, ще могат да трупат професионален опит в галерии, при куратори, в ателиета на приложници, в оркестри и музикални състави. Промяната ще бъде внесена между първо и второ четене на проектозакона за училищното образование, който вече е внесен в парламента от Дамянова и депутати от ГЕРБ и предстои да се обсъжда на първо четене в комисията.
Държавата се отърва от 3886 км пътища. Депутатите отново въвеждат предварителното изпълнение при отчужденията, което Конституционният съд отмени. Държавата е на път да се отърве от изграждането и поддръжката на 3886 км републикански пътища, преминаващи през населени места. Досега те бяха грижа единствено на пътната агенция. Вчера обаче депутатите приеха на първо четене промени в закона за пътищата, с които отговорността вече ще се споделя и от общините. Според промените строежът и стопанисването на тези шосета ще се осъществява "по взаимна договореност съвместно между Агенция "Пътна инфраструктура" и общините". Как точно ще се договарят двете страни при хроничната липса на пари и какво ще става, ако кметът откаже да поеме отговорност, ще бъде разписано тепърва в правилник. Вносителите от ГЕРБ директно признават, че един от мотивите им е липсата на пари в АПИ.
Вестник 24 часа
Можем да вземем отпуск и без съгласие на шефа.В платен отпуск може да се излиза и без съгласието на работодателя, а само с двуседмично предизвестие, обяви Главната инспекция по труда. ГИТ публикува разяснения за графиците на отпуските за 2015 г. и за правилата, предвидени в Кодекса на труда. Графиците за следващата година трябва да са готови до 31 декември 2014 г. Работодателят няма право да отказва отпуск без основателна причина, ако той е поискан за дати, които са заявени в графика. Ако откаже, работникът има право сам да си определи кога ще почива, единствено трябва да подаде предизвестие, обясниха от ГИТ. Шефът също може да пусне работника в отпуск, без да го пита, ако цялата фирма ще почива повече от 5 дни или отпускът не е бил поискан в рамките на предварителния график.
Вестник Монитор
Почти всеки втори кредит, изтеглен през ноември, е бил до 30 000 евро, сочи статистиката. 35% от заемите са били от 30 000 до 50 000 евро, а най-скъпите – над 90 000 евро, заемат дял от малко над 4%. Кредитите между 50 000 и 90 000 евро са около 13,5 на сто. Бизнес кредитирането ще бъде най-активният сегмент от кредитирането през 2015 г., прогнозират от "Кредит Център". Дълго отлагани планове на предприемачите за инвестиции, преструктуриране, навлизане на нови пазари и увеличаване на продажбите ще започнат да се реализират, като банките също ще бъдат по-гъвкави и с по-добри оферти. Лихвите по бизнес кредитите се движат в по-голям диапазон и в края на 2014 г. те най-често са в границите 5-9%, като в края на 2015 година очакванията са те да са между 4,5% и 7,5%. Очаква се ръст и в кредитите за строителство на жилищни проекти, което отчасти ще увеличи и офертите за финансиране на по-ранен етап на строителството на купувачите на недвижими имоти. Това няма да е реално финансиране на зелено, но ще се появят повече оферти за финансиране веднага след акт 14.