Вестник Банкеръ 

Московски поръчва като за последно, пише "Банкеръ". За има-няма месец и половина Министерството на транспорта, нформационните технологии и съобщенията (МТИТС) успя да натрупа завиден актив от обявени процедури, използвайки една от вратичките, оставени в Закона за обществените поръчки. Раздават се малки наглед обществени поръчки, но за много пари. И това, за да могат да минат по формулата "чрез публична покана". Сиреч за избрани. Колко пари ще бъдат похарчени не е особено ясно. Още по-неясно е за какво ще отидат те. 

ГЕРБ заложи бомба в екологията. Че водните проекти на ГЕРБ по оперативната програма "Околна среда" цъкат като истинска бомба, не е тайна за нас. Истината, обаче се прикрива от управляващите в оставка. С назначаването на служебното правителство или най-късно след парламентарните избори обаче нещата ще излязат наяве. Впрочем стряскащите факти и сега са налице, предупреждава "Банкеръ". При налични 2.5 млрд. лв. за сектор "Води" на програмата "Околна среда" досега има подписани договори за 4.15 млрд. лева. За канализация и пречиствателни станции в големите градове екоминистърът в оставка Нона Караджова е сключила споразумения за близо 2.4 млрд. лв., при положение че разполага с едва около 600 млн. лв. за целта. Сключени са контракти, за плащането на които обаче липсват над 2 млрд. лева. 

Ще прецакаме ли европрограмите? Пита "Банкеръ". Така лелеяните 15 млрд. евро, които България трябва да получи от ЕС до края на 2020-а, са поставени на карта заради политическия колапс у нас през последните дни. Принципното договаряне на парите вече е факт, но през следващите месеци Брюксел трябва да реши какви пари да ни отпусне. Кой ще защити поисканата сума? Европейската комисия ще очаква още през този месец да се обсъдят конкретните предложения на нашата страна за новия програмен период. Трябва да кажем и какви ангажименти ще поемем при усвояването на парите в следващите седем години. На всеки е ясно, че в Брюксел трудно ще приемат подобни дългосрочни заявки от експерт или дори служебен министър. Затова е много вероятно преговорите изобщо да не се състоят. 

Големите дистрибутори умират трудно, според "Банкеръ". Болниците задлъжняват към доставчици, те пък се чудят как да си вземат парите. Около страстната седмица на българското здравеопазване, белязана с протести на лекари, болнични директори и пациенти срещу рестриктивната методика за финансиране на лечебните заведения, на втори план остана един друг опасен за оцеляването на здравната ни система проблем. Просрочените задължения на болниците за огромни. Част от тях са изостанали фатално с плащания на стойност 148 млн. лева. А това е само около една трета от общите дългове на около 400-те български лечебници към различни доставчици. Но именно тази сума е показателна, че някои здраво са го закъсали и съществуват само благодарение на милостта на големите си снабдители. 

Вестник Капитал 

Слабата ръка на регулаторите, анализира "Капитал". Виновни за призивите към национализация са неефективните контролни органи на държавата. Кризата от последните седмици освен всичко друго е и поредният израз на неефективността на регулацията в България. Много от хората, излезли на улиците, не протестират срещу високите сметки или дори обедняването, а са обидени, че са третирани като пионки в игрите на държавата с компании или частни интереси, които ги ощетяват по най-различни начини. Част от регулаторите, които иначе трябва да бъдат силни и независими арбитри на търговските взаимоотношения в страната или пък да балансират интересите на играчите на пазара - и на компаниите, и на потребителите, и на обществото като цяло, изглеждат като кораби, оставени на произвола на политическите бури без компас и посока. Други, обратно, имат прекалено ясен курс, който обаче изглежда да е известен само на малцина привилегировани. "Съвременният, модерен и конкурентен пазар е невъзможен без регулации и регулатор, така както футболният мач е немислим без правила и съдия", казва Любомир Христов, бивш член на управителния съвет на БНБ. Но пазарът в България често изглежда като местното футболно първенство. Усещането за липса на справедливост довежда и до призивите за национализация. 

"Глобул": Скъп или непродаден? Пита "Капитал". В последните дни за оферти шансът GSM операторът да има нов собственик намалява. "Скоро германците ще ни купят и тогава всичко драстично ще се подобри." Изразът е на един от акаунтите на "Глобул" (отговорник за група клиенти). Отправен е преди няколко дни към бизнес абонат, пазарящ се за намаляване на тарифата си, нов телефон като подарък (поне един смартфон) и допълнителни минути за разговори с всички мрежи, за да не се пренесе към конкуренцията. Не че всички абонати правят така непрекъснато. Както не е сигурно, че "германците" ще купят "Глобул". Но разговорът е показателен както за състоянието на оператора, очакващ да разбере съдбата си, така и за обстановката на българския телеком пазар - труден и изискващ много усилия, за да се постигнат резултати. Дали "Глобул" ще има нов собственик всъщност е въпрос, който вероятно ще получи отговора си съвсем скоро. Срокът за подаване на обвързващи оферти от кандидатите, поставен от собственика ОТЕ, е 18 март. С наближаването му обаче шансовете за сделка, по всичко личи, намаляват - като цяло, защото гръцките притежатели настояват за сериозна цена, а не е ясно дали потенциалните инвеститори са готови да я дадат. 

Вестник Стандарт 

Канят дама в креслото на Дянков, прогнозира "Стандарт". Дама ще седне в креслото на Симеон Дянков като финансов министър в служебния кабинет, научи "Стандарт" от сигурен източник. В коридорите на ведомството усилено се твърди, че за новия господар на бюджета се търси дама. В петък се завъртяха две имена за поста. Първото от тях е на Карина Караиванова, която изкара три месеца като заместник на Симеон Дянков. Според колегите й от финансовото министерство Караиванова е дългогодишен експерт от кариерата във ведомството, професионалист и не е политически обвързана. От 22 февруари тя бе върната на длъжност директор на дирекция "Национален фонд". Другото име, което обаче коментират депутати, е на Мария Капон, лидер на Единната народна партия. Тя бе и депутат в 40-то народно събрание. Тогава Капон стана известна с непримиримостта си към някои екстри на депутатите като безотчетните им пари. Капон е завършила икономика, специалност "Продуктов маркетинг", в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен. Специализирала е "Проучване на пазари и панаирен маркетинг" в Германия, Япония и Франция, както и "Експорт-импорт в азиатските страни" в Шри Ланка. Попитана дали ще държи кесията на държавата през следващите два месеца, Капон отговори: "Нямам време за коментари". Така нито отрече, нито потвърди новината.