Дневник

„МВФ очаква по-малко банкови загуби от кризата”

"Безпрецедентните действия на политици и централни банки и укрепването на реалната икономика понижиха значително системните рискове. Изглежда, че вече вървим по пътя на възстановяването." Това са част от въвеждащите думи в последния доклад за световната финансова стабилност на Международния валутен фонд, който беше публикуван в сряда. Фондът ревизира в положителна посока прогнозата си за глобалните загуби от кризата за финансовия сектор, но едновременно с това предупреди, че банковата индустрия дори не е преполовила размера на разходите, свързани с обезценката на активи, които предстои да бъдат отписани. Това от своя страна задържа риска в системата висок, което впоследствие може да повлияе и на без това крехкото бизнес доверие в глобалната икономика. Според МВФ кризата ще струва на глобалната финансова индустрия 3.4 трлн. долара - или с 600 млрд. по-малко, отколкото беше априлската прогноза. В тази сума са всички загуби, които са калкулирани или предстои да бъдат калкулирани за периода 2007 - 2010 г. "Данните са добре дошли, но все още има много предизвикателства, особено пред банките, коментира пред Ройтерс Хосе Винълс от поделението за капиталови пазари към МВФ.

„Енемона ще набере 1 млн. лв. с емисията варанти”

Енергийната и строителна компания "Енемона" обяви в сряда най-важните параметри на очакваната от капиталовия пазар емисия варанти - нетрадиционен нов метод за набиране на средства на българския пазар, за която дружеството съобщи, че планира по-рано тази година. Плановете на компанията предвиждат, да бъдат издадени малко под 5.97 млн. варанти с емисионна стойност 0.17 лв. и цена на упражняване, при която инструментите могат да бъдат обърнат в акции - 18.5 лв. за брой. Срокът на варантите, т.е. времето, за което инвеститорите в тях могат да ги обърнат в обикновени акции, е 6 години.

„Инвеститори разграбиха ДЦК за 60 млн. лв.”

Финансовите инвеститори разграбиха български държавни ценни книжа за 60 млн. лв. през тази седмица септември. Това показват резултатите от проведените аукциони за 10-годишни ДЦК в понеделник и в сряда. Коефициентите на презаписване бяха съответно 3.3 и 2.8, като вторият аукцион беше насрочен извънредно заради големия интерес. За сравнение - през лятото поръчките не успяха да покрият дори номинала на предложената емисия 5- и 10-годишни ДЦК. Анализатори обясниха, че причините са няколко, но главната е успокоението на финансовите пазари след сформирането на новото правителство и ангажиментите да се води разумна политика на балансиран бюджет.

Монитор

„Падат лихвите по кредитите в лева”

Лихвите по новоотпуснатите потребителски заеми в левове са се понижили за един месец, сочи статистиката на Българска народна банка към края на август. Кредитите в родна валута са се отпускали със средна лихва 13,96% през август, което е с 0,19 процентни пункта по-малко от юли, когато средното ниво на показателя беше 14,15%. Въпреки че лихвата се понижава, разходите по заемите нарастват спрямо предходния месец, отчитат данните на БНБ. Годишният процент на разходите (ГПР), които включват всички лихвени плащания по кредити, такси и комисиони, се повишава с 0,05 процентни пункта за един месец и в края на август са 15,25%. За една година спрямо август 2008 г. лихвата се е повишила с 2,3 процентни пункта, а ГПР - с 2,51. Лихвите по жилищните кредити в лева намаляват, а по заемите в евро се увеличават, сочат данните на Централната банка. За един месец лихвата по новите ипотеки в лева се е понижила с 0,39 процентни пункта и към края на август средното й ниво за пазара е 10,13%. Спрямо август 2008 г. обаче, тя се е повишила с 0,6 процентни пункта. Годишният процент на разходи по тези заеми се е понижил с 0,47% процентни пункта за месец и в края на август е 10,96%.

„Moody's: Кризата отдалечи България и Румъния от доходите в ЕС”

Доходите на глава от населението в Румъния и България могат да достигнат средните равнища за Европа след 40-45 г. В другите държави от Централна и Източна Европа това ще стане след 30-40 г., а не както се очакваше преди икономическата криза - след 15-20 г. Това обяви международната рейтингова агенция Мoody's, цитирана от Ройтерс. Според Мoody's един от резултатите от кризата е, че процесът на сближаване на страните от Централна и Източна Европа с ЕС по отношение на заплащането ще бъде по-бавен и ще продължи по-дълго от първоначалните очаквания. Като пряк резултат от кризата държавите от региона ще страдат от влошаване на бюджетните дефицити, както и на перспективите за развитие. В резултат на това през следващите няколко години едва ли може да се очаква повишение на кредитните рейтинги на тези държави, заключват анализаторите.

„Отложиха двойната лихва за просрочен данък”

Финансовият министър Симеон Дянков е оттеглил предложението си за двойно по-високи лихви при просрочени данъчни задължения, което трябваше да бъде обсъдено от правителството вчера.. Причината - икономическият министър Трайчо Трайков е поискал да се запознае с предложението му. Затова и темата не е била обсъждана на вчерашното заседание на кабинета. В момента след изтичане на законово установените срокове за внасяне на задълженията към държавата на фирми и граждани се начислява лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта.

Стандарт

„Стигаме европейците по заплати след 45 г.”

Доходите на българите ще се изравнят с тези на европейците след 40-45 години. Това прогнозират експерти от международната рейтингова агенция Мoody's. Прогнозите за съседна Румъния са също толкова черни. Като причина за дългия период за изравняване на доходите на българи и европейци в доклада е посочена финансовата криза. Преди световната икономика да колабира, прогнозите на Мудис бяха, че страните от Централна и Източна Европа ще настигнат по-богатите държави от континента по доходи двойно по-бързо. Вместо 15-20 години сега обаче на бедните роднини ще са нужни 30-40 години, твърди анализаторът Кенет Орчард, който отговаря за Полша, Балтийския регион и Балканите. Брутният вътрешен продукт на човек в България през 2008 г. е бил 4500 евро, докато в ЕС е бил 25 100 евро, сочат данните на Евростат.

„Парното си търси 230 млн. дългове”

230 млн. лева дължат столичани за парно. Данните са за края на септември, съобщиха от "Топлофикация". Сумата ще скочи с 20%, ако се приемат промените в закона, според които наказателната лихва за просрочени задължения се увеличава двойно. Междувременно стана ясно, че министърът на финансите Симеон Дянков е отложил обсъждането на предложението в Министерски съвет. Причината е получено становище по въпроса от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с което Дянков иска да се запознае. То касае и задълженията за комунални услуги. Така сметките на длъжниците на "Топлофикация" засега няма да се увеличат допълнително заради удвояване на лихвата. От столичното парно съобщиха, че просрочените задължения се олихвяват според закона.

24 часа

„27 държави в Европа с обща сметка за ток”

Стандартизирани сметки за ток и газ за цяла Европа предлагат комисарите Меглена Кунева и Андрис Пиебалгс с подкрепата на потребителските организации, бизнеса и страните членки. Тя ще предлага еднаква информация на гражданите в 27-те страни, основавайки се на най-добрите образци в общността. Новата сметка ще се състои от две части: сравнителен бокс, където ще се обособи най-важната част от данните, и допълнителни сведения. Уеднаквената сметка ще даде по-добра възможност на клиентите да сравняват предложенията на конкурентните доставчици и да избират по-изгодни оферти. Смята се, че чрез нея ще стане възможно да бъдат намалени сумите, които гражданите плащат, както и да се икономиса енергия, тъй като потребителите ще могат да рационализират разходите си.

„Спор между министри около лихвите за парно”

Kабинетът отложи гласуването на предложението за двойно вдигане на наказателната лихва при просрочени задължения, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Текстът, който предвижда лихвата за задължения към държавата да е основният лихвен процент плюс 20 пункта вместо досегашните 10, бил изтеглен от вицепремиера Симеон Дянков. За това настоял министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който поискал време за допълнително проучване.

Труд

„Руснаците готови с проекта Бургас – Александруполис”

Ръководството на компанията “Трансбалкански тръбопровод” , която ще изгражда нефтопровода “Бургас - Александруполис”, е готова с проекта за транзитно споразумение между акционерите. Това съобщи вчера Владимир Немцев, директор по връзките с правителствата и обществеността, пред български журналисти в Москва. Срещата бе по покана на РИА “Новости”. Ние практически сме готови с този документ, който трябва да уреди всички основни въпроси: за размера на транзитните такси, за начина на плащане на данъците, за организацията на строителството, за земята и т. н., допълни Немцев. Сега единствено се чакат заявленията на правителствата на България и на Гърция “за” или “против” тръбата.

„Сметната палата под обстрел заради одит”

Парламентарната група на ГЕРБ е сериозно притеснена от грешките на Сметната палата, които доведоха до отказ да бъде заверен извършения от нея одит на Министерския съвет (МС) за 2008 г. Това стана ясно от думите на шефката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова, която свика пресконференция по темата. “Ние не сме изненадани от откритите нарушения на миналото правителство, но неверният одит поставя въпроса какво се случва в Сметната палата. Може ли НС да се довери на докладите на тази институция?”, заяви Стоянова.