Монитор

„Кредитните карти изместват потребителските заеми„

Напоследък се очертава тенденция кредитните карти да изместват потребителските заеми. Причина за това е, че пластиката дава достъп до паричен ресурс при значително по-улеснена процедура в сравнение с потребителския кредит, обясниха банкери пред изданието. Освен това лихвите по картите са близки до тези по потребителските заеми. Увеличеният интерес към картите се дължи и на факта, че клиентите могат да усвояват и връщат суми в зависимост от месечните си финансови възможности.

„€ 1.5 млн. дава селска програма за овощна градина”

Програмата за развитие на селските райони предвижда субсидия до 1,5 милиона евро на всеки земеделски стопанин за създаване на трайни насаждения, а до края на април т.г. трябва да приключи разглеждането на над 2500 забравени проекти. Това заяви главният експерт по прилагането на мерките за селските райони при фонд "Земеделие" Тодор Тодоров в Кърджали. Поне 50% от доходите - от селско стопанство. Солидното финансиране обаче може да получат само онези стопани, които докажат документално, че една година преди кандидатстването поне 50 на сто от доходите им са били от земеделска дейност.

„Гърция замразява пенсиите и вдига ДДС до 21%”

Гърция замразява пенсиите, орязва с 30 на сто коледните, великденските и летните премии на държавните служители и повишава ДДС с 2 на сто до 21%. Освен това Атина предприема вдигане на акцизите върху алкохола, цигарите, горивата и луксозните стоки. Това съобщи вчера правителственият говорител Йоргос Петалотис по повод официално обявения нов пакет от рестриктивни мерки. Целта на рестриктивните мерки е да бъде намален бюджетният дефицит на Гърция от 12,7% до 8,7 на сто от БВП в края на годината, какъвто ангажимент Атина пое пред ЕС.

Сега

„Бизнесът най-после се опълчи срещу рекета на държавата”

Търпението на бизнеса и синдикатите към правителството се изчерпа. Фирмите не само не са склонни да дадат 10% отстъпка за забавените плащания на държавата, но смятат и да си поискат сумите с лихвите. Очаква се това да стане официално на среща на социалните партньори с финансовия министър Симеон Дянков в петък. Срещата на лидерско ниво за критичното състояние на икономиката и на пазара на труда се организира от президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Социалните партньори искат точен график, по който държавата ще се разплати с бизнеса.

„Държавата склони МАПА-Ченгиз да увеличи заплатите”

С повече от 20% общо ще бъдат вдигнати заплатите във фирма "МАПА-Ченгиз", която изгражда автомагистрала "Люлин". Договорката стана възможна благодарение на намесата на Националния институт за помирение и арбитраж. От него КНСБ поиска да бъде разгледана скандалната разлика в заплащането на българските и турските работници. Другото искане беше за изравняване на условията на труд на българите с тези на чуждите работници. Посредник в преговорите в института е бил Стойко Атанасов, представител на другия синдикат - КТ "Подкрепа" във Варна. Заплатата на общите работници на автомагистрала "Люлин" се вдига от 310 лв. на 380 лв., на квалифицираните - от 585 лв. на 685 лв., а на администрацията - от 400 лв. на 450 лв. "Това са основни заплати. Оттам всеки месец до 15-о число с прякото участие на членовете на синдикалния комитет на КНСБ ще се определя допълнително материално стимулиране до 40%. И това са заплати, договорени за всички работници, независимо дали са турци или българи", обясни Наташа Ангелова, шеф на структурата на синдиката в Перник.

„Министерство дава 440 000 лв. за съвети по усвояване на европари”

Икономическото ведомство се готви да плати 440 000 лв. на наш или чужд консултант, който изнамери работещи механизми за отпушването на оперативна програма "Конкурентоспособност". Със своите 0.3% усвоени средства от 1.2 млрд. евро, това е най-зле представящата се досега европрограма у нас. Консултантът ще има 6 месеца, през които първо трябва да анализира програмата и да посочи слабостите й. След това трябва да проучи как работи същата оперативна програма в другите страни от ЕС и да изкопира оттам добрите практики, които да се внедрят у нас.

Стандарт

„Продават имоти, за да изпреварят банките”

Кризата остави без покрив цяла армия от смелчаци, купили апартаментите си с ипотечен заем. Закъсали с вноските новодомци панически продават жилищата си, за да ги спасят от банките. От декември пазарът на недвижими имоти е пълен с клиенти, искащи бързи сделки. Те се надяват да вземат поне по 8-10 хилядарки над дължимите суми по кредитите. Повечето от тях са теглили заемите преди две години и са изплатили голяма част от ипотеките. В момента около 40% от предлаганите имоти в Перник са утежнени с ипотека, разказаха от брокерската къща "Кати". Агентите дори ходят на нощни огледи, за да може жилището да се обяви на борсата още на следващия ден.

„3 мола напук на кризата”

Забиваме 3 мола в ковчега на кризата. Те ще отворят врати само за месец в столицата. Утре режат лентата на гигантския "София аутлет център", където ще се предлагат близо 70 световни марки с отстъпки между 30 и 70%. След 11 дни шопинг маниаците ще щурмуват най-големия мол на Балканите "Сердика център". Там очакват първите клиенти още в 8 часа сутринта на 16 март. На най-нетърпеливите ще бъдат раздадени 500 ваучера за специални отстъпки. В мола ще дебютират у нас 30 марки, които българите отдавна чакат. Рекордът за гигант на Балканите обаче ще му бъде отнет през април, когато ще заработи и огромният "Карфур Цариградско мол". Той е с обща площ 66 000 квадрата и 185 магазина. Ако кризата не провали плановете на инвеститорите, до края на годината у нас трябва да отворят общо 18 нови търговски центъра.

„584 фирми поискаха парите си от хазната”

Пътната агенция дължи най-много на фирмите - 102 млн. лв. към 59 компании, сочи изготвеният онлайн регистър на БСК. За месец 584 фирми са декларирали 350 млн. лв. несъбрани вземания от държавни и общински структури. Най-много заявки има от строителни фирми - 498, за вземания в размер на 291 млн. лв. Сред големите длъжници са МРРБ с 84 млн. към 36 фирми, социалното министерството с 39 млн. на 172 фирми, екоминистерството - 31 млн. лв. към 46 фирми и Министерството на отбраната - 10 млн. лв. на 16 фирми. Общините дължат 41 млн. лв. Средният срок на забавяне на сумите е 245 дни или над 8 месеца.

24 часа

„Купуваме мляко директно от ферма”

До 500 литра мляко на ден, 360 яйца седмично и 50 зайци месечно може да се продават от производителите на клиенти без посредници, изкупвачи и магазини. Това гласи нова наредба на земеделското министерство за т.нар. директни доставки на малки количества суровини и храни. След съгласуването и одобрението й,тя ще влезе в сила през пролетта или началото на лятото. Допускат се и директни продажби на риба и месо от свине, овце, кози, телета, щрауси, дивеч.

„150 млн. лв. минимум, за да няма дупки”

Между 1500 и 2000 км трябва да се ремонтират годишно у нас, за да имаме качествени пътища. Само за запълване на дупките са нужни около 150-250 млн. лв., сочат изчисленията на пътната камара. За сравнение целият бюджет на пътната агенция за 2010 г. е 150 млн. лв. В страната ни има близо 20 хил. км пътища. Част от тях били на по 30-40 г. Те са преасфалтирани най-много един път и после само се кърпят. "Тракия" например е рехабилитирана за последно преди 16 г.

"Няма заплаха от Гърция, може да спечелим от кризата там"

Това казва в интервю за изданието Румен Симеонов, подуправител на БНБ. На въпрос заплашва ли ни "узо" кризата той отговаря: Освен че не ни заплашва през банковата система, кризата в Гърция, за която съчувстваме на съседите, може да привлече допълнително бизнес у нас. Защото е очевидно, че гръцкото правителство трябва доста да свива коланите - предстои намаление на заплати, ограничаване на държавни субсидии, увеличение на данъците. Така че може да се окаже, че средата за правене на бизнес у нас ще е по-благоприятна - и като данъци, и като лихвени проценти по депозитите. Държавни намеси за спасяване на банките вече не са на дневен ред, казва още Симеонов. Те бяха през 2008 г., когато кризата шоково удари цели банкови групи. Естествено, ние също имахме готовност за реакция. Но в момента, нещата са напълно управляеми. Виждате дори, че всички тези мерки, които се взеха в другите страни, вече започват да се оттеглят.

Труд

„В петък взимат данни за влогове на нашенци”

Днес следобед български данъчни заминават за Берлин, за да преговарят за достъп до данните от прословутия “швейцарски диск”. Групата е водена от шефа на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов, който в петък ще се срещне с шефа на немските данъчни. Берлин плати 2,5 милиона евро за информацията за сметки в Швейцария. От нашата приходна администрация твърдят, че не знаят какъв е евентуалният брой на българите, попаднали в извадката. Финансовият министър Симеон Дянков обаче съобщи, че около 50 нашенци държат в сметки в чужбина 300 милиона евро. Според него данъчните задължения на тези хора са около 100 милиона евро.

„Подпомагат тютюна със субсидии за площ”

Тютюнопроизводителите ще бъдат подпомагани по нова схема, която вече е нотифицирана от Брюксел. По нея за реколта 2010 са заявени 160 млн. лева, обясни  зам.-министър Цветан Димитров. Фонд “Тютюн” повече няма да раздава премии, както е записано в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Законът не е променен, нито е отменен, но на практика не се спазва. Очаква се през май да се приеме нов текст.