Дневник

„Износителите от тежката индустрия вече страдат от кризата”

Предприятията от тежката индустрия, работещи за износ, първи започнаха да усещат последствията от финансовата криза заради намалялото търсене на международните пазари. Само в рамките на два дни компаниите Агрополихим, Неохим, Стомана индъстри и Чугунолеене обявиха мерки срещу свиването на пазара. Само за месец обстановката в Европа се промени толкова бързо, че дори се налага вече да съкращаваме и хората си, коментира ситуацията Антон Петров, регионален мениджър на гръцката металургична група Виохалко. Холдингът притежава у нас чрез поделението си за черна металургия Сиденор предприятия като Стомана индъстри и Сигма и заводите за цветна металургия София мед и Стилмет. От кризата са ударени и торовите ни заводи Агрополихим и Неохим, който в момента е в планов ремонт. Според Петров в момента пазарът е толкова непредсказуем, че не може да се правят прогнози за бъдещото му развитие.

„Акциите са се стопили в портфейлите на взаимните фондове”

Взаимните фондове като цяло са намалили експозициите си в акции и са увеличили инвестициите си в инструменти, деноминирани в евро, показва статистиката на БНБ към края на септември. В дялови ценни книжа са точно половината от средствата на схемите, а в края на юни те са заемали 55.3% от активите. Слабо увеличение има при дела на вложенията в банкови депозити и дялове на други колективни инвестиционни схеми (КИС). За трите месеца делът на средствата в българска валута в портфейлите е намалял с 3.6%, но продължава да заема значителна част от над 76%. Най-осезаемо е увеличението на активите, които са деноминирани в евро - към края на септември те се увеличават с близо 2 на сто до 18.2% от портфейлите. При българските фондове леко увеличение има в инвестициите в книжа от Европейския съюз за сметка на тези от Руската федерация и Балканския регион. Паричната стойност на вложенията в почти всички видове инструменти намалява значително с изключение на тези в нефинансови активи.

„Експерти: Рейтингът не е пълна гаранция за инвестициите на Сребърния фонд”

Изискването инвестициите на Сребърен фонд да бъдат в акции и облигации, които задължително имат инвестиционен клас кредитен рейтинг, едва ли ще бъде добро решение за бъдещото управление на активите му, коментираха представители на капиталовия пазар пред "Дневник". Една от основните причини е кризата на доверието в агенциите, за които в последните месеци се разбра, че са давали твърде субективно оценка на финансови инструменти. Калин Методиев, директор "Инвестиционно банкиране" в "Карол", коментира, че ограничението в портфейла на фонда да присъстват само ценни книжа с кредитен рейтинг не е оптималното решение и всеки инструмент трябва да се разглежда не самостоятелно, а като част от цялостния портфейл. Според Методиев не е уместна и забраната средствата на фонда да не се инвестират в български ценни книжа. В приетия вече от парламента Закон за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се предвижда активите на фонда да могат да се инвестират само в ценни книжа, издадени от страни - членки на Европейския съюз, с изключение на България, както и от трети страни.

Стандарт

„Затварят заводи и хотели”

Химически заводи и хотели у нас първи усетиха удара на световната криза. След като в сряда девненският Агрополихи" обяви, че спира, вчера още един производител на тор хлопва кепенците. Неохим спира. Не затваряме, просто правим удължен ремонт, уточни главният изпълнителен директор Димитър Димитров. Трусове в най-скоро време се очакват и в медодобивния комбинат в Пирдоп, който е основен доставчик на сярна киселина за Агрополихим. Заводът е и сред големите клиенти на БДЖ, които ще претърпят втори трус след спирането на Кремиковци. Цунами от фалити и съкращения се задават и в туризма. Част от морските ни хотели изобщо няма да отворят врати през следващия сезон, прогнозира шефът на Албена Красимир Станев. Според него ще оцелеят само тези, които смъкнат цените и увеличат качеството на услугата.

„Кремиковци ще ни ужили с 400 млн.”

Кремиковци може да излезе 400 млн. лева на българските данъкоплатци. Толкова са борчовете, които държавата е опростила на комбината срещу ангажимента да бъдат направени екоинвестиции. Те са заложени в плана за жизнеспособност. Нова съдебна експертиза за състоянието на Кремиковци може да изправи България пред санкция от Брюксел. Документът беше представен в Софийския апелативен съд в сряда, в хода на делото за обжалване на датата, от която заводът бе обявен в неплатежоспособност - 31 декември 2005 г. Според вещото лице Йорданка Канова, която е изготвила съдебно-икономическата експертиза, Кремиковци е бил в цветущо състояние през последните три години.

„Афера с акции на Свилоза”

Европейската банка за възстановяване и развитие си иска предсрочно и цялостно изплащане на отпуснат и вече усвоен кредит от 28 млн. евро. Парите са вложени в свищовското предприятие Свилоза. Според банкерите фирмата е въвлечена в скандал около неправомерно прехвърлени акции, което прави неприемливо присъствието им в дружеството. 80% от него е собственост на щатската фирма A.R.U.S Ltd. В нея акционери са Бони Бонев и още двама швейцарци, които държат 55% от дяловете. Останалите 45% са притежание на зам.-председателя на Българската търговско-промишлена палата Красимир Дачев. На 8 април 2008 г. той упълномощава инвестиционния посредник "Бенчмарк Финанс" да прехвърли акциите на A.R.U.S Ltd. на АРУС АД. В новото дружество обаче швейцарците липсват. 90% от него е на Дачев, а останалите 10% се държат от съпругата на счетоводителя му. Представителят на A.R.U.S Ltd. Каролин Сир Гишу оценява загубите от незаконното отнемане на акциите й на 0 млн. Акциите са прехвърлени независимо от факта, че 51 на сто от тях са заложени в полза на ЕБВР. Комисията по финансов надзор разглежда сделката с прехвърлените ценни книжа. Тя намира съществени пропуски в работата на посредника "Бенчмарк Финанс" и го глобява с 5000 лв.

Монитор

„Автопревозвачите се вдигат на протест заради скъпите горива”

Автомобилният бранш обмисля протестни действия от понеделник заради некоректните цени на горивата в страната спрямо цените на дизеловото гориво в Европа. Не може в България да е най-скъпото гориво в Европа, заяви Красимир Лалов, заместник-председател на Сдружението на организациите в автомобилния транспорт (СОАТ). По думите му не е изпълнен ангажимент преди няколко месеца от страна на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) да следи цените на горивата и да ги съпоставя с тези в останалите европейски държави, нито пък ангажимент на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - да провери дали има споразумение между големите производители на горива в България, които да поддържат високи цени. При днешните цени на петрола и цената на долара тази цена, на която се продава дизеловото гориво у нас, е, меко казано, некоректна - заяви Красимир Лалов. Според тях надценката на Лукойл за тон дизелово гориво излиза 240 долара, докато в нормални ситуации е 30 - 40 долара на тон дизелово гориво.

Труд

„Кремиковци щял да плаща заплати”

Работниците в Кремиковци ще получат заплатите си най-късно до следващия петък - 21 ноември. Това било съобщено вчера на среща в Министерския съвет пред лидерите на КНСБ и КТ “Подкрепа” в Кремиковци Васил Яначков и Любомир Павлов. До 18 ноември пък щели да бъдат изплатени всички възнаграждения за август. Във вторник Държавният резерв сключи сделка на пода на Русенска стокова борса за 250 000 т стоманени продукти от Кремиковци на стойност 24,5 млн. лв. Вече е започнало превеждането на първите средства по сметки на Кремиковци, с които ще се плаща на работниците.

„Акциите ни паднаха до 5-годишно дъно”

Вчерашната борсова сесия регистрира нов печален антирекорд. В резултат на засилени разпродажби индексът SOFIX спадна до 407 пункта. Подобно ниво за последно е виждано през далечната вече 2003 г. Отново водещи са притесненията относно развитието на дружествата в страната и ефектите от глобалната криза върху тяхната дейност. Публикуваните отчети към третото тримесечие показаха добри данни, но не успокоиха инвеститорите, защото не дават отговор на въпроса какво може да се очаква през следващите 6-12 месеца. И на децата е ясно, че някои сектори в икономиката като добивната индустрия, металургията и други ще бъдат засегнати чувствително от кризата. Но това са “вчерашни новини” и поне на теория би трябвало вече да са отразени от инвеститорите в оценките, които дават за публичните дружества.

24 часа

„Божидар Данев: Банките ни са имунизирани”

Докато в Америка и Западна Европа финансовата криза вероятно ще премине в икономическа, у нас е по-вероятно да стане обратното. Стагнацията в икономиката ще се отрази на финансовата система, но не очаквам да я разтърси сериозно, защото нашите банки са стабилни и имат имунизация от кризата 96-97 г. Спокоен съм и за стабилността на валутния борд, чието съществуване ще се отрази възпиращо и на инфлацията.

„Кризата у нас: лек спад и трудни кредити”

Ръстът на икономиката догодина ще е 4,7%, смята кабинетът. Едни икономисти вещаят, че ще е под 4%, други смятат обратното - че той ще остане висок, колкото е тазгодишният. Раздвоение има и в прогнозата за другите 2 белега - ръст на безработицата и обезценяване на труда. Според макрорамката на бюджета не предвиждаме драстичен ръст на безработните. Заложени са 10% ръст на доходите и 20% - на пенсиите. Реалният сектор вече изпитва недостиг на свежи пари заради затегнатото кредитиране от страна на банките. Очакваните фалити няма да са масови и верижни, а само на отделни компании. От секторите кризата ще засегне строителството и туризма, както и пазара на имоти. Засега кабинетът се ограничава с отделни антикризисни мерки, но не и с цялостна програма. Вече се вдигна гаранцията по влоговете в банки, за да няма дестабилизация на банковата система.

Пари

„Световните фондови борси затънаха в плаващи пясъци”

Америка и Япония записаха нови сериозни загуби на фондовите борси вчера, докато в Европа настроенията бяха смесени. Българските борсови индекси се запътиха към залата за реанимация. BG-40 вече е съвсем близо до психологическата граница от 100 пункта. Най-старият бенчмарк SOFIX се върна на нивото от края на септември 2003 г. Причината за вчерашния крах за пореден път са отдавани на обстановката на международните пазари. Според брокери външният натиск върху нашия пазар се засилва главно на психологическа основа.