Дневник

„Посредниците ще разкриват информация за големите си инвеститори с неохота”

Комисията за финансов надзор (КФН) тушира в зародиш недоволството на инвестиционните посредници и управляващите дружества срещу искането на регулатора да се разкрива информация за големи клиенти с инвестиции за над 100 хил. лв. Това стана в четвъртък следобед с официално становище на регулаторния орган, който се позова на законовите си правомощия. Малко преди това ръководството на регулаторния орган се срещна с представители на асоциациите на посредниците и управляващите дружества - БАЛИП и БАУД, но основният акцент на разговорите е бил друг. Операциите с финансови инструменти и паричните наличности наистина са тайна, но съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти посредниците и управляващите дружества са длъжни да разкрият тази информация, посочиха от КФН. От браншовите организации на капиталовия пазар не излязоха с официално становище до редакционното приключване на броя. Заявка за позиция имаше само от първата асоциация, докато от втората заявиха, че ще задържат нещата засега с очакване страните да намерят общ език по проблема. Комисията има право да иска тази информация и ние ще се съобразим с това тяхно искане, коментира в четвъртък представител на инвестиционен посредник, пожелал анонимност. Като цяло обаче браншът приема мярката негативно, но ще се съобрази с нея, макар и с неохота. Основните притеснения на компаниите в сектора са, че информацията за инвеститорите, която ще бъде предоставена, се води клиентска тайна и може да попадне в чужди ръце, като по този начин дружествата могат да бъдат обвинени в закононарушения от собствените си клиенти. От КФН побързаха да успокоят, че получаваната информация представлява професионална тайна и служители и членове на надзора не могат да я разпространяват.

„Държавата обмисля частичното затваряне на Кремиковци”

Най-песимистичният сценарий, при който всички кандидат-инвеститори, желаещи Кремиковци в неговата цялост, се оттеглят, става и най-вероятен. Това признаха от Министерството на икономиката и енергетиката в четвъртък. Макар от бразилската компания CSN да не са обявили официално своето оттегляне от преговорите, в българското правителство вече търсят алтернативи какво да правят с комбината. Икономическият министър Петър Димитров нееднократно заявяваше, че при липсата на кандидат инвеститор подаването на газ ще бъде спряно, което означава спиране на коксохима и доменните пещи. При тези условия най-голяма е вероятността да се запазят само цеховете на края на технологичната верига и да се търсят инвеститори само за тях, казаха представители на облигационерите. Това са електропещите, линията за непрекъснато леене на стомана, мощността за горещо валцуване и тази за студено валцуване, чиято дейност е замразена от 2007 г. поради липса на пари за ремонт. Тяхната работа не е толкова замърсяваща и лесно може да се приведе в съответствие с екоизискванията на Европейския съюз. В същото време доставките на природен газ за коксохима и доменните пещи окончателно ще спрат.

Монитор

„Хора на Лупи и Мургина източили милиони от Кремиковци”

Близкият кръг около бившата шефка на НАП Мария Мургина и експрезидента на ЦСКА и шеф в Кремиковци Александър Томов се разследва за източване на милиони от завода. Според запознати комбинатът не си плащал данъците в продължение на години. Схемата била доста сложна и минавала през множество офшорни фирми. Далаверата лъснала по време на проверката на НАП срещу Мария Мургина и висши държавни чиновници на агенцията. От няколко месеца тече разследване заради съмнения, че Мургина си е позволявала да толерира определени фирми, които приоритетно да си получават ДДС. Очаква се до края на другата седмица прокуратурата да я привика, за да й бъде повдигнато обвинение за престъпление по служба. Едно от направленията, по които се укривали данъци на Кремиковци, било попълването на документи с невярно съдържание. Комбинатът декларирал пред държавата, че работи на загуба, въпреки че реално извършвал множество сделки "на тъмно". Те се сключвали, без в счетоводството на Кремиковци да постъпват документи за тях. Така фирмата се изкарвала на загуба или на минимална печалба и дължимият корпоративен данък се укривал.

Стандарт

„Продажбите на коли паднаха наполовина”

Продажбите на нови коли паднаха с 52,8% през първите три месеца на годината, сочат данните на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП), цитирани от investor.bg. 7188 нови леки автомобили, камиони и автобуси са продадени в страната през първите три месеца на годината. Това е спад с 52,79% спрямо същия период на миналата година и с 38,86% по-малко спрямо първото тримесечие на 2007 г. Март е месецът с продадени най-много нови превозни средства през 2009 г. - 2543. През февруари те са били 2345, а през януари - 2300. Но през март миналата година членовете на асоциацията са продали 5934 нови возила, което показва, че спадът през изминалия месец е малко над 57 процента.

„Търсят мръсни пари на борсата”

Акцията за проверка на всеки, който е вложил над 100 000 лв. на борсата, е за търсене на мръсни пари. Инвестициите на борсата не се облагат с данъци, затова топагенти подозират, че на борсата може да са се излели много мръсни капитали. Комисията за финансов надзор поиска от инвестиционните посредници и инвестиционните дружества данни за всеки, който е вложил над 100 000 лв. на борсата. След като списъкът с имената и ЕГН-та им бъде готов, разследващите органи ще го използват, за да проверят произхода на парите им. Ако големите инвеститори на борсата не могат да докажат откъде имат пари, ще стартират пълни данъчни ревизии. Комисията за финансов надзор има право да получи исканата информация, съобщиха вчера оттам. Но получената от КФН информация е служебна тайна и не може да бъде давана на друг освен на разследващите органи.

24 часа

„Склониха. Ще обявят богатите на борсата”

Инвестиционните посредници и управляващите дружества склониха да предоставят имената и егенетата на клиентите си, купили акции за над 100 000 лв. през последните 5 г. Искането за това дойде от Комисията за финансов надзор. Първоначално от асоциациите на посредниците управляващите дружества отказаха да дадат данните с мотива, че са тайна. След среща вчера с Димана Ранкова, зам.-председателя на КФН, отговарящ за капиталовия пазар, посредниците склониха да дадат исканата им информация. Надзорът гарантира, че ще пази професионалната тайна на посредниците. Разкриването й било допустимо само пред банков надзор, ДАНС, съда и прокуратурата.