Дневник

„Меком изгражда енергокомплекс за 7 млн. евро”

Силистренското месопреработвателно предприятие Меком изгражда енергиен комплекс за добив на електричество, пара и газ, които ще бъдат използвани за производствените нужди на компанията. Това потвърди в петък Стефан Райчев, изпълнителен директор на дружеството. Когенерацията ще е с мощност 2 мВт и ще произвежда 70% електроенергия и 30% пара. Проектът е на стойност 7 млн. евро и ще бъде финансиран с банкови кредити и собствени средства. Целта на мениджмънта е отпадъците от животните в комплекса да бъдат оползотворени и използвани за суровина за енергиен комплекс, който да задоволява нуждите на предприятието, заяви Стефан Райчев. По думите му проектът е започнал и може да бъде завършен до година-година и половина. В момента дружеството преговаря за кредитиране с ОББ и проучва възможностите за финансиране през Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която инвестира приоритетно в проекти за енергийна ефективност. Предимство при ЕБВР е, че 20% от финансирането е безвъзмездно, заяви още Стефан Рачев.

„Банкови сметки на Транскарт са запорирани”

Банковите сметки на оператора на кредитни карти Транскарт бяха запорирани заради задължения към мажоритарния собственик Петрол холдинг и свързаното лице Петрол, част от структурата на холдинга, стана ясно от съобщение на дружеството до Българската фондова борса. Запорът е във връзка с две покани за погасяване на парични задължения - близо половин милион лева към Петрол и над 883 хил. лв. към Петрол холдинг. Издател на картите винаги е бил Транскарт файненшъл сървисиз и в тази връзка запорирането на сметките няма да засегне по никакъв държателите на карти и търговците, поясни Юрий Станчев, изпълнителен директор на Транскарт ФС. Той припомни, че преди години също е имало случаи на запориране на сметки, но и тогава това не се е отразило на използването на кредитните карти с марка Транскарт, както няма да се отрази и сега.

„Посредниците избягват да стават маркет мейкъри”

Решаването на проблема с нисколиквидните компании на Българската фондова борса (БФБ) чрез маркет мейкър (посредник, осигуряващ ликвидност), буксува още преди да са влезли в сила новите правила за търговия на борсата. Повечето посредници избягват да предлагат услугата вече няколко години заради риска от загуби. Избирането на маркет мейкър е условието, което БФБ постави пред нисколиквидните компании за оставането им на борсата след 1 юли, когато влизат в сила новите правила за търговия, заплашващи от делистване над 200 компании. При настоящото положение на БФБ с дневен оборот от под 1 млн. лв. те още по-трудно биха се активизирали заради липсата на всякакво търсене и предлагане при редица компании от дългия списък със застрашени от спиране от търговия. Задачата на маркет мейкъра е да поддържа ликвидна търговията с акции на дадена компания, като пуска поръчки купува и продава за книжата. Срещу услугата посредникът удържа комисиони от компаниите и има облекчен режим на търговия на БФБ. В момента само един посредник осъществява подобна функция - Пощенска банка за бутилиращата компания Девин.

„БАКБ ще получи до 50 млн. eвро от ключовия си акционер”

Българо-американската кредитна банка (БАКБ) ще получи кредитна линия за 50 млн. евро от ирландската банка Алайд Айриш бенкс (AIB), притежаваща близо 50% от българската кредитна институция. Това е едно от предложенията на ръководството на дружеството на предстоящото редовно общо събрание на акционерите на дружеството на 29 април. Средствата по кредитната линия ще бъдат използвани за рефинансиране на задължения на българската институция и за финансиране на кредитния й портфейл. Ще търсим добри проекти за кредитиране без значение в кой сектор са те, обявиха Венета Илиева, директор за връзки с инвеститорите, и Ана Бонева, директор на отдела по ценни книжа в компанията. По думите им БАКБ ще продължи да се фокусира върху финансирането на малките и средните предприятия, като всеки отделен бизнес план ще се преценява поотделно и няма да се прави секторна диверсификация. Имаме положителни очаквания за българската икономика и бизнес независимо от проблемите, причинени от кризата, каза Венета Илиева.

Стандарт

„Битка за отваряне на III и IV блок”

Битката за отваряне на спрените III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде подновена днес. Енергийното бъдеще на страната ще се превърне в спор на третия от поредицата "Дебати 2009", които се организират от Българската стопанска камара с партньорството на в. "Стандарт". Те изправят един срещу друг представители на 8-те най-големи политически сили с шансове да участват в следващия парламент и хора от бизнеса. За повторното отваряне на реакторите ще се обявят категорично две политически сили - ГЕРБ и "Напред". Техните виждания за енергетиката ще представят съответно евродепутатът инж. Владимир Уручев, бивш главен инженер на първа атомна, и шефът на "Брикел" и председател на партия "Лидер" Кънчо Филипов.

„Банките “гладни” за “Бургас-Александруполис”

Финансиране за "Бургас-Александруполис" няма да се търси сега, когато сме в сериозна криза, а в края на годината или догодина. Тогава банките ще са "гладни" за подобен род проекти и ще имат голям интерес. Това обяви главният изпълнителен директор на Международната проектна компания Транс Болкан Пайплайн Александър Тараканов. Постоянно се обсъжда как кризата ще се отрази на проекта за петролопровода. Аз гледам на това от гледната точка на оптимист, коментира Тараканов. Какво дава кризата на проекта - тя намалява цените на материалите и на услугите, заяви Тараканов.

Монитор

„Главболгарстрой иска да строи магистрала Рила”

Строителният гигант Главболгарстрой (ГБС), официално поиска да строи магистрала Рила, която ще свързва София с курорта Боровец. Фирмата, ръководена от Симеон Пешов, е поискала изграждането на Далечен южен обход на гр. София (Дупница - Самоков - Богородица - "Тракия" - "Хемус") по реда на Закона за концесиите, съобщиха от Национална агенция Пътна инфраструктура. ГБС е представил своя проект за пътя пред ръководството на НАПИ и представители на транспортното и регионалното министерство, уточни Медиапул. Компанията вече е извършила за своя сметка предпроектни проучвания за магистралата.

„И у нас замириса на рецесия”

Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2008 г. е 3,5% спрямо четвърто тримесечие на 2007 г., а за цялата 2008-а нараства спрямо 2007 г. с 6%. Тенденцията ще бъде ясна, когато излязат данните за първото тримесечие на 2009 г., тъй като засега все още сме под влияние на инерцията от началото на миналата година (ръст през първите три тримесечия на 2009 г. съответно 7%, 7,1% и 6,8%). Спадът почти два пъти - от 6,8% през третото тримесечие на 3,5% през четвъртото тримесечие на 2009 г., показва, че българската икономика забавя своя растеж. Малко вероятно е миналогодишният темп да се задържи. Ако скоростта на ръста се забави със същите темпове и през първите месеци на 2009 г. може да се окаже, че първото тримесечие българската икономика ще реализира нарастване на БВП в рамките на по-малко от 1 на сто и дори по песимистичен сценарий да реализира отрицателни стойности. Основания за подобна прогноза дава структурата на растежа. Основният ракетоносител второ поредно тримесечие се оказва селското стопанство.

„Чуждите инвестиции намаляха с €123 млн. за година”

Преките чуждестранни инвестиции в страната в края на януари са в размер на 206,2 млн. евро, или 0,6% от Брутния вътрешен продукт (БВП), показват данните на Българската народна банка. Това е намаление от 123 милиона евро в сравнение с януари 2008 г., когато инвестициите са били 329,2 млн. евро, или 1% от БВП. Според финансовия министър Пламен Орешарски това показва сравнително добра тенденция. През първия месец на тази година преките инвестиции покриват 46,9% от дефицита по текуща сметка, докато година по-рано са покривали 40,8 на сто. По време на визита в Разград финансовият министър определи очакванията си към чуждестранните инвестиции като умерено оптимистични. По думите му намалението им не е драматично, както сочат черните прогнози, уточни Дарик радио. Според Орешарски експортните отрасли са тези, на които световната икономическа криза се отразява най-силно след строителството. По-ниско е търсенето на традиционните ни пазари - 65 на сто от износа е за ЕС. Това води до по-малък експортен потенциал и невъзможност нашите компании да произвеждат в същия обем, обясни той.

Труд

„Цените по борсите падат, в магазините ги надуват”

Макар и с малко основните хранителни стоки поевтиняват по борсите. Данните на Комисията по стоковите борси и тържищата показват, че през последната седмица цената на кравето сирене се е понижила средно с 1,3 на сто до 3,87 лв. за килограм. Замразените пилета са поевтинели с 1,1 процента до 3,67 лв./кг, а брашно тип “500” е паднало с две стотинки и се продава средно средно по 0,69 лв./кг. Други стоки като кашкавал и захар са запазили цените си. В магазините на дребно обаче намаление няма. Цените непрекъснато пълзят нагоре заради високите наеми и повишените разходи за транспорт и заплати. Надценките са различни - при захарта например е средно с 30 ст. за кило. При ориза разликата е 40 ст., а брашното се продава на почти на двойно по-висока цена - от 0,41-0,60 лв. в борсата по около 0,90-1,20 лв. в магазина. Двойно по-скъпо в някои търговски обекти е бялото саламурено сирене, въпреки че няма никаква гаранция за качеството му.

24 часа

„И критиците ни убедени, че левът е стабилен”

Дори и най-върлите критици на България са убедени, че валутата ни е стабилна. Така коментираха от БНБ, оглавявана от Иван Искров, новината от края на миналата седмица, че датската Данске банк издава емисия облигации в левове. Тя е на стойност 70 млн. лв. Първо били издадени ценни книжа за 43 млн., но след големия интерес били пуснати за още 27 млн. лв. Това е доказателство, че българската валута се оценява като изключително стабилна. Тя е фиксирана към еврото, което пък показва, че Данске банк дори не допуска промяна на фиксирания курс евро/лев и падане на валутния борд, допълниха от Централната банк. Красноречиво било също, че емисията се гарантира от датското правителство. Данске банк е един от най-върлите критици на българската валута и на борда в последните месеци. Пускането на емисията в левове сега доказва още, че напоследък неоправдано се критикува, смятат още от БНБ. Оттам уточниха, че има голям интерес към емисията от български банки.

Пари

„Над 12% от компаниите в индексите нямат сайт”

Над 12% от всички индексни компании на Българската фондова борса няма да покрият изискванията на променения Закон за публично предлагане на ценни книжа. С гласуваните от парламента миналия четвъртък на второ четене промени дружествата, листвани на БФБ, ще трубва да публикуват поканите си за общи събрания, както и всички материали, свързани с тях, в Търговския регистър и на собствения си сайт.