Труд

"Всеки ще се бръкне с 2317 лв. догодина за данъци"

Средно 2317 лева ще изземе централната власт от един зает в България под формата на данък върху доходите и осигуровки през следващата година. Това показват експертни сметки. При икономически активно население от около 3 млн. души сумата е по-малка, отколкото през тази година. Така например предвидените в бюджет 2010 приходи от данък общ доход са 1,987 млрд. лева при 2 милиарда лева през тази година. По-малко са и предвидените постъпления от социални осигуровки. Минимален ръст има при здравноосигурителните вноски. Така догодина държавата ще изземе със 134 лева по-малко от всеки зает в икономиката. Разликата се дължи отчасти на намалението на осигуровките. Фактор за това обаче е и увеличението на безработицата заради финансовата криза. Всъщност това не е всичко, което ще платим на държавата. В сумата не влиза облагането на потреблението чрез косвените данъци, а точно там е заложено увеличение на приходите през следващата година. От по-високите акцизи в хазната ще постъпят 7,2% отгоре, като съвкупната сума е 4,5 млрд. лева. Увеличение има и при приходите от ДДС. Те ще са 6,8 млрд. лева. Миналата седмица финансовото министерство ревизира прогнозата си за постъпленията от този данък, като я завиши с 200 млн. лева. Толкова е цифровото изражение на предприетите мерки за борба с измамите от ДДС.

Стандарт

"Дянков: Намаляваме ДДС до края на мандата"

Амбицията ми е да намалим ДДС до края на мандата. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков на среща с бизнеса в Търговище. Според него в условията на криза правителството ще залага на стабилна данъчна политика със задържане на нивата на налозите. В същото време се очаква намаляване на осигуровките с 2%.
Предприемачите поискаха ускорено връщане на ДДС. Срокът трябва да се намали с 20 до 30 дни и да е еднакъв за всички фирми, посочи министърът. "Това трябва да се реши от парламента, когато държавата не връща ДДС в срок, бизнесът се превръща в нейн кредитор. А това трябва да се промени", подчерта Дянков. Той представи макрорамката за бюджет 2010. По шест основни проекта вероятно ще са външните заеми на страната. Пет от тях са по големи инфраструктурни проекти.
Ще се остави възможност за увеличение в разходната част, ако приходната започне да се увеличава. Очакванията ни са в края на пролетта да започне икономически подем, каза още вицепремиерът.

Дневник

"Последната минута" ще реши и зимния сезон 2010"

Офертите в "последната минута" (т.нар. last minute) ще са ключът към успеха на предстоящия зимен туристически сезон. Предложенията, които се правят малко преди началото на ваканцията, са със сериозни намаления и затова все повече туристи изчакват тези цени, вместо да планират предварително. Под знака на"last minute премина и летния сезон. Засега туроператорите предлагат оферти като в последния сезон, а целта им да повторят тазгодишните си резултати като брой привлечени туристи, показва допитване на "Дневник". След борсата в Лондон между 9 и 13 ноември, когато станат ясни записванията за българските курорти, туристическите агенции и хотелиерите ще решат дали и как да редактират офертите си. Първият индикатор за нивото на втория пореден сезон в условията на глобална криза са заявените чартъри за летищата в София и Пловдив. Те запазват нивото си от предишния, като в столицата отново ще бъдат пренасочени чартъри от Пловдив. На софийската аерогара има заявени 260 полета на 7 превозвача, а два от тях дебютират в България. Данните на летището показват, че намаление ще има единствено при линиите от Русия, но при напълно заети седалки ще бъдат посрещнати над 45 хил. туристи, или с 10 хил. повече спрямо миналата година.

Сега

"Кредитите нараснали рекордно през септември"

Рекорден ръст на кредитите само за месец отчете септемврийската статистика на Българската народна банка. Родните трезори са увеличили отпуснатите заеми на бизнеса и гражданите с цели 830 млн. лв. за 30 дни. Според анализаторите обаче все още е рано да се говори за тенденция към отпушване на кредитирането. Кредитите за фирмите и домакинствата към края на септември възлизат на 49.7 млрд. лв., което е с 830 млн. лв. повече в сравнение с август. Най-чувствително спрямо общия им обем е увеличението на потребителските заеми - с 311 млн. лв. Жилищните кредити за домакинствата са се вдигнали със 154 млн. лв., а фирмените с 336 млн. лв. и към края на септември достигат 30.8 млрд. лв. С неочаквания си ръст септемврийското кредитиране достига нивата отпреди кризата, т. е. преди септември - октомври м. г. Истинският спад на банковото финансиране на бизнеса и гражданите у нас се усети през ноември - декември 2008 г.

Монитор

"Летище Пловдив намалява чартърите за зимата"

Нито една заявка за чартърен полет от Великобритания не е направена за летище Пловдив. Това заяви търговският директор на летището Иван Карнабитов. Според него това се дължи на кризата, тъй като в предходни години през зимния сезон заявките за обслужване на самолети от Острова са били около 10-15 на седмица. Засега изцяло ремонтираното летище обслужва предимно чартърни полети за българските планински курорти през зимния сезон в периода от декември до април. Прогнозата на Карнабитов обаче е за осезателно свиване в трафика. В същото време нискотарифните превозвачи, които оперират на Терминал 1 на столичното летище, все още не бързат да стартират редовни рейсове до Пловдив, тъй като по думи на техни представители пазарът все още не го налагал. Отлив в броя на чартърните полети се е наблюдавал още от миналата година, добави шефът на аеропорта. Засега летището все още не е сключило договори за целогодишни полети. Сега само четири линии обслужват чартърните полети - три от тях са руски и една ирландска от Дъблин, каза търговският директор.

24 часа

"Страх от безработица мъчи всеки 2-и българин"

Българинът е сред най-уплашените по света да не си загуби работата, въпреки че средният месечен доход на домакинство е скочил с близо 100 лв. за година - до 846 лв. през юни. Това показва проучване на “Синовейт” в 25 страни. По страх от безработица сме на 4-а позиция с 47% след Индонезия (71%), Аржентина (59%) и Турция (49%). Братята сърби ни следват с 43 на сто уплашени заедно с испанците и жителите на ОАЕ. Доста по-нисък е процентът на опасяващите се, че ще се влеят в редиците на безработните в по-засегнатите от глобалната криза държави като САЩ, Белгия, Германия, Япония, Франция. Защо е така? “От една страна, ефектът от кризата, чието влияние дълго време се омаловажаваше в предизборния период (вижте свръхоптимистичния ни бюджет 2010 г.), сега се усеща съвсем ясно и подсилва негативните очаквания. От друга, по-високата степен на тревожност в страни с развиващи се икономики е обяснима, тъй като хората нямат опит с кризите на капитализма, докато обръгналите хора на Запад са по-спокойни”, коментира социологът Стоян Михайлов от “Синовейт”. Данните показват още, че ако всеки втори у нас се бои от безработица, 2 до 3 пъти по-малко са уплашените, че няма да успеят да плащат медицинските разходи на семейството (18%) или да не са в състояние да си купят основни хранителни продукти (13%). Очевидно фамилната солидарност у нас не е залязла и хората трудно допускат, че могат да стигнат чак дотам.