Вестник Капитал

„Този скъп, скъп лев”
... или как бумът на кредитирането и глобалната криза вдигат цената на българската валута на междубанковия пазар

На българския междубанков пазар ефектът от намалялата заради световната криза ликвидност се допълва от активното търсене на левове и това води до увеличаване на разликата между лихвите по депозитите в левове и евро. До средата на 2007 г. те се движеха със съизмерими темпове при минимална разлика в равнищата, като дори в някои случаи лихвите по депозитите в евро бяха малко по-високи от тези в лева. След това обаче нивата им започнаха да се раздалечават, като през април 2008 г. се стигна до разлика от 84 базисни точки. Към април левовите овърнайт депозити се отпускат при средна лихва от 5.06% на годишна база, при 4.22% за депозитите в евро (виж графиката). Според някои представители на банковия сектор това нарастване на лихвения спред отчасти се дължи на предприетото от БНБ през септември 2007 г. повишаване на задължителните минимални резерви от 8% на 12%. Все пак финансовата криза също допринесе за разширяването на спреда, тъй като на българския, както и на други развиващи се пазари започна да се гледа като на по-рискови.

„Точка на насищане”

Новият доклад на консултантската компания A. T. Kearney "Global Retail Development Index 2008" (GRDI) отбелязва, че българският ритейл пазар навлиза в нова фаза на развитие и вече се намира в етапа на залез. Само за четири години България преминава от растящ към наситен пазар, а тази година дори вече влезе в залязващия пазар. Иначе казано, това означава, че доста бързо на малкия ни пазар са се настанили основните играчи, отворили са своите магазини и новата вълна са непознатите формати - дискаунтъри и хипермаркети (което започна през 2006 г.). В последната класация GRDI страната ни заема 16-о място, докато преди година е била с четири места по-горе.

„Кремиковци" започва да ръждясва”

Малка крачка към развръзката за "Кремиковци" се чака на 17 юни. Тогава за пръв път ще заседава съдът по делото за несъстоятелност на комбината. То бе заведено в края на април по искане на общо шест компании, които имат да получават около 3 млн. лв. от "Кремиковци". Неофициално обаче в професионалните среди се знае, че зад искането стои Константин Жеваго. Делото обаче може да бъде отложено, а и решението на съдиите може да отнеме месеци. Възможно е и делото да бъде прекратено, ако заводът плати дълга си. Реално обаче "Кремиковци" е в тежко финансово състояние и не може да плаща на кредиторите си. Макар формално активите на комбината да надвишават пасивите, под въпрос е доколко те са оценени адекватно. От друга страна, никой няма точна представа за всички дългове на комбината - "Кремиковци" все още не е представил заверен от одитор отчет на фондовата борса. Според първия му вариант задълженията на завода към края на миналата година са 1.6 млрд. лв. Факт е, че и за двамата кандидат-купувачи бъдещето на "Кремиковци" преминава през несъстоятелността.

Вестник Банкер

„Близо 2.6 млрд. лв. са хвърлени в нови заеми”

Според мениджъри, планираният ръст на заемите у между 30-40%, а при някои банки дори 20%, което създава илюзията, че финансовите институции се съобразяват с желанието на БНБ за намаляване ръста на кредитирането. Външното кредитиране става все по-скъпо, в същото време депозитите на граждани не отбелязват очакваното покачване. Като капак на всичко, има административни неуредици, които забавят пререгистрацията на търговските дружества и по този начин не позволяват на банките своевременно да капитализират печалбата си, от което зависи размерът на заемите.

Вестник 24 часа

„Построиха 19 000 жилища през 207 година”

18 864 жилища са построени у нас през миналата година по данни на статистиката. Това е с 42% повече от 2006 година. Най-много са новите сгради край морето – в Бургас и Варна. Градежите в София също са били мащабни- 291 сгради с 3431 жилища. 479 сгради пък са били съборени през миналата година. В тях обаче е имало само 660 жилища.

Вестник Сега

„1.5 млрд. лв. загуба от сделките на Милен Велчев с външния дълг”

Игрите на бившия министър на финансите Милен Велчев с външния дълг вече струват 1.5 млрд. лева на българските данъкоплатци. Колосалната сума изскочи по време на вчерашния парламентарен контрол. Депутатът от БНС Мирослав Мурджов поиска сегашният финансов министър да разясни какви са щетите за държавата от сделките, проведени през 2002 г. по време на управлението на НДСВ. Според Мурджов замените отпреди 6 години на стари брейди книжа с нови глобални облигации са донесли около 1 млрд. долара загуби на бюджета. Само заради курсовите разлики превръщането на стари доларови борчове в нови книжа в евро е ощетило България с около 300 млн. евро (към 570 млн. лв.), стана ясно от разясненията на Пламен Орешарски вчера в парламента. Вредата идва от силното обезценяване на долара спрямо еврото и лева.

Вестник Новинар

„Губим милиони от заменки на гори”

Държавата е изгубила почти 900 млн. евро от заменките на гори по Черноморието и зимните курорти с такива във вътрешността на страната през последния месец. Това заяви Ваня Рътарова от Дружеството за защита на птиците. От екоорганизацията се заканиха, че ще сезират Европейската комисия за неизгодните замени на огромни горски масиви. Природозащитниците настояват Държавната агенция по горите незабавно да анулира сключените договори за замени на гори.

Вестник Стандарт

„Сглобяват у нас снегорини “Камаз”

Снегорини и камиони за смет на "Камаз" да се сглобяват у нас, обмислят от руската компания. Те харесали Варненски или Шуменски регион. Това обяви Стефан Голев, председател на асоциацията за икономическо сътрудничество с Русия и ОНД след подписването на споразумение със Съюза на промишлениците и предприемачите в Ленинградска област. За да стане заводът факт, се обмисля възможността за създаване на българо-руски консорциум. Той ще обедини няколко мащабни предприятия и ще разполага с бюджет от над 100 млн. евро, за да отговаря на изискванията за инвеститор клас А.